Георгиева се изправя срещу Тръмп и протекционизма

В събота сутринта ще бъде доста емоционално на годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ). Въпреки че Кристин Лагард като бъдещ президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи да присъства на заседанията на МВФ в бъдеще, международните финансови министри и централните банкери няма да могат да се сбогуват лесно с французойката след осем години начело на МВФ. Твърде много препятствия бяха преодолени през това време, особено гръцката криза.

Лагард оставя на своя наследник - българката Кристалина Георгиева, големи успехи и очаквания. Под ръководството на Лагард МВФ възвърна тежестта си и успя да се освободи от предишния си образ на сляпо следване на програмите за строги икономии в засегнатите от криза държави, независимо от загубите.

Скандалният ѝ предшественик Доминик Строс-Кан и неговите грешки, които тежеха на МВФ, бяха бързо забравени от Лагард. И въпреки че фондът е доста нелюбим играч на световната сцена поради ролята си във финансовите кризи, Лагард успя да стане много популярна със своята очарователна природа.

Наследницата на Лагард Георгиева, която встъпи в длъжност в началото на месеца, поема МВФ в още по-труден момент от французойката към 2011 г. В момента под въпрос се поставя не какво да е, а следвоенният мултилатерален ред. На първо място – от страна на Доналд Тръмп, пише в свой анализ германският Handelsblatt.

В новата си роля Георгиева става пряк противник на президента на САЩ, тъй като МВФ е в основата на мултилатералните порядки. Ето защо мисията на Георгиева едва ли би могла да бъде по-голяма. Тя ще трябва да докаже, че МВФ все още е необходим - и няма по-добра алтернатива на глобализацията, камо ли „America First“.

Изпълнението на тази мисия ще бъде особено трудно на фона на факта, че с гласовете си американците могат да блокират всяко решение самостоятелно. Със сигурност САЩ сега са по-конструктивни, отколкото се опасяваха някои при началото на мандата на Тръмп. Но спорове все още има.

Така САЩ не изпитват желание да поддържат висока огневата сила на МВФ. Всъщност през миналата година страните членки на МВФ се договориха за необходимото увеличение на квотите за предстоящата годишна среща. Но решение по темата отдавна се счита за изключено. Дори специална сесия, насрочена за петък, ще бъде по същество безплодна, такова поне е очакването.

Увеличаването на квотите е трудно не само поради блокиращото отношение на американците, но и защото, например, Китай иска и би получил значително по-голямо влияние в МВФ. По-специално развиващите се икономики са недоволни от факта, че американците и европейците все още задават тона в Световната банка и МВФ въпреки рязко увеличеното им значение за световната икономика. Георгиева ще трябва да потуши тези напрежения и то бързо.

Тъй като съвсем скоро предстои да изтекат различни кредитни линии и споразумения на МВФ с държавите, фондът може да загуби половината от ресурсите си до 2022 г. „Това би намалило значително способността на МВФ да реагира на ликвидните кризи на страните и ще намали доверието на страните членки към МВФ“, предупреждава професорът от Бостън и експерт по МВФ Кевин Галахър в коментар за Financial Times.