500-годишната ера на глобално надмощие на Запада е към своя край

По същия начин Доналд Тръмп се оказа в определено най-сериозната криза на президентството си, след като се замеси в опит за дискредитиране на Джо Байдън, бивш вицепрезидент на демократите при Обама и съперник в президентската надпревара през 2020 г., с помощта на чуждестранен управник - президентът на Украйна Володимир Зеленски. В момента тече разследване за импийчмънт срещу Тръмп в Камарата на представителите на Конгреса, въпреки отказа на Белия дом да сътрудничи. Междувременно през последните седем месеца масовите протести в Хонконг прераснаха от противопоставяне на закон за екстрадиция в по-широки искания китайското правителство да спазва основните демократични права, което обеща, след като си върна контрола над територията през 1997 г.

Москва беше обхваната тази година от най-големите антиправителствени демонстрации от зимата на 2011-2012 г. Искрата запали решението на властите да забранят на опозиционни кандидати да участват в изборите за общински съвет. В крайна сметка управляващата партия на президента Владимир Путин претърпя тежка загуба след кампания на опозицията, която препоръча "интелигентно гласуване" - такова за кандидати, различни от провъзгласилите се за лоялни към Путин. По-голямата картина е, че популярността на Путин намалява в резултат на общественото недоволство от стагниращия жизнен стандарт, промените в държавната пенсионна система, екологичните щети и своеволията на полицията и службите за сигурност.

Режимите в Китай и Русия притежават огромен потенциал за насилие и сплашване, който им позволява да потискат несъгласието с лекота, стига властите да имат необходимата воля. Китайската комунистическа партия прояви такава сила на волята на площад Тиананмън през 1989 г. и никога не съжали за това - непоколебимо състояние на духа, което не вещае нищо добро за протестиращите в Хонконг. В европейските общества обаче има много по-малка толерантност към политическото насилие, както беше демонстрирано от обществената реакция в Словакия срещу убийството на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му.

Ако десният популизъм не успее да навлезе по-дълбоко в западните политически системи поради нереалистичните си обещания и политическо объркване, когато е на власт, умишленото подкопаване на глобалния ред след 1945 г. определено би могло да се забави. Това се отнася особено за САЩ, където смяната на властта след изборите през 2020 г. може значително да намали враждебността и скептицизма на Белия дом към международните институции. Нарастващите вътрешни предизвикателства пред автократичните системи в страни като Русия и Турция могат да засилят тази тенденция.

Най-важните дългосрочни тенденции в международните отношения през последните 30 години обаче са възходът на Китай и ускоряващото се изместване на икономическата мощ от Запада към Азиатско-Тихоокеанския регион. Това само по себе си гарантира, че проектираният от Вашингтон световен ред след 1945 г., изграден главно в полза на САЩ, Европа, Япония и техните съюзници, ще отстъпи място на по-разпръсната форма на управление. За Запада суровата реалност е, не че автокрацията ще възтържествува и демокрацията ще се провали, а че 500-годишната му ера на глобално надмощие е към своя край.