500-годишната ера на глобално надмощие на Запада е към своя край

Възходът на автокрацията и на десния популизъм - нейният западен демократичен братовчед, пораждат разбираема загриженост, че либералните политически ценности и върховенството на закона се насочват към окончателен упадък. Въпреки това нито на автократичните държави, като Китай и Русия, нито на десните популистки лидери в САЩ, Италия и други западни държави всичко им вървеше по мед и масло през 2019 г. Различният им успех подсказва, че е преждевременно да се отписват перспективите за глобално управление, въпреки че основаният на правилата ред, построен след 1945 г., до голяма степен, според гледната точка на САЩ, се разпада и никога няма да се върне в стария си вид, пише Тони Барбър за Financial Times.

В следения отблизо годишен доклад „Свободата в света“ на Freedom House, непартийна организация, финансирана от правителството на САЩ, се казва, че през 2018 г. глобалната свобода се е свила за 13-та поредна година. През този период 116 страни са отбелязали спад на свободата и само 63 са отчели увеличение. САЩ се нареждат сред свободните държави, но изостават от Франция, Германия и Великобритания в резултат от ерозията на върховенството на закона при администрацията на Тръмп.

Подобни опасения се появяват и в най-новия „Индекс за върховенството на закона“ на Световния проект за правосъдие (СПП), инициатива на гражданското общество, базирана във Вашингтон. Според това проучване ограничителите на правомощията на правителствата, като независими съдебни инстанции, свободни медии и законодателен надзор над ръководителите, са отслабнали значително в страни като Китай, Египет, Унгария, Филипините и Турция. „Едно от най-поразителните неща относно деградацията на върховенството на закона е, че тя се осъществява чрез закони и правни институции. Самият закон е окупиран и се използва за подкопаване на контрола върху властта", посочва Елизабет Андерсен, изпълнителен директор на СПП.

Не по-малко обезпокояваща тенденция е заплахата за свободното изразяване под формата на цензурни закони, атаки срещу независими издатели на книги и натиск върху учени, които отказват да спазват официалната линия. Зия Селчук, министърът на образованието в Турция, обяви през август, че правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е иззело над 300 000 книги от училища и библиотеки след неуспешния преврат през 2016 г. и ги е унищожило. При президента Си Дзинпин, върховен лидер на Китай от 2012 г., властите затвориха книжарници, които продават критични за комунистическата партия материали, засилиха натиска върху независими академични автори и блокираха по-голямата част от достъпа до нецензурирана информация в интернет.

Въпреки тези поражения за индивидуалните свободи, политическия плурализъм и върховенството на закона, световните автократи и десни популистки лидери се натъкнаха на нарастваща съпротива от гражданите и обществените институции на техните държави през 2019 г. Матео Салвини, лидер на италианската крайнодясна партия Лига, загуби работата си като вицепремиер и вътрешен министър, след като надцени способността си да предизвика предсрочни парламентарни избори, които да го превърнат в безспорния силен човек в държавата. Въпреки че Лига все още има по-голяма подкрепа от другите партии, популярността й спадна след неуспешния гамбит на Салвини, който съответства на провала му да поведе малка група крайнодесни партии от ЕС към победата в изборите за Европейски парламент (ЕП) през май.