Защо Русия не може да осъществи националните проекти на Путин?

Изявлението на Кудрин пред парламента означава, че бюрократите не знаят как да управляват проекти, благоприятни за растежа. По-вероятно е обаче те просто да се страхуват да харчат определените пари по начин, който би им донесъл неприятности. Тъй като националните проекти са личен план на Путин, те се радват на вниманието на все по-мощния и добре финансиран апарат на президента. Путин иска да е сигурен, че отпуснатите пари няма да бъдат откраднати.

Това обаче не е лесно. Сергей Алексашенко, бивш заместник-управител на централната банка и сега опонент на Путин, туитна наскоро, че изискванията за разходване на бюджетни средства са написани така, че са „невъзможни за изпълнение без нарушаване на правилата. Когато служител се запита дали иска да се занимава с прокуратурата, отговорът е очевиден - по дяволите тези национални проекти!"

Избрана група приятели на Путин все още може да печели от правителствените разходи. Например, наскоро главният изпълнителен директор на компания, собственост на спаринг партньора по джудо на Путин Аркадий Ротенберг, заяви, че финансираното от правителството строителство на мост между континентална Русия и Крим просто ще бъде на нулата. Но не много отдавна Ротенберг продаде една от компаниите, участващи в строителството, на контролирания от държавата производител на природен газ Газпром официално за 75 млрд. рубли. Той е упил петте фирми, които е обединил в тази компания, за 8,3 млрд. рубли през 2008 г. от Газпром.

Разбира се, не всеки може да се възползва от подобни схеми. Руските бюрократи и получателите на субсидии редовно биват арестувани и осъждани за неправилно изразходване на държавни средства, дори когато са постигнали задоволителни резултати. Кирил Серебренников, виден театрален режисьор и любимец на московската интелигенция, прекара 19 месеца под домашен арест по обвинение в злоупотреба с държавни пари, макар че успя да покаже видеоклипове на представленията, за които финансирането е използвано в строго съответствие с договора. Той все още не е напълно оправдан.

По-рано през ноември главната прокуратура обяви, че е установила 2500 различни нередности в управлението на националните проекти, главно включващи разпределение на субсидии и обществени поръчки. Някои от тях ще приключат с наказателни дела. Нищо чудно, че бюджетът за обществени поръчки е изразходван на само 14% към края на септември.

Пълзящата национализация в Русия при Путин и съпътстващото я овластяване на правоприлагащите органи създават дилема. Няма достатъчно частна инициатива и частни инвестиции, които да увеличат растежа над диапазона от 1-2% годишно, но дори и Путин не вярва в ефективността на държавните разходи поради повсеместната корупция. В резултат на това държавните пари все още отиват към играчи с достатъчно добри връзки, за да избегнат наказателно преследване. Уникалната руска смесица от обсебваща държава, рушветчийство и прекомерен централизиран контрол продължава да пречи на страната да реализира икономическия си потенциал.