Един на всеки петима младежи в България няма да гласува на евровота

21% от имащите право на глас младежи в България няма да участват в изборите за Европейски парламент. Това сочат данни на проучване за младите хора и демокрацията, проведено от Евробарометър между 3 и 12 април 2024 г. сред 26 189 души на възраст между 15 и 30 години от 27-те държави от ЕС.

На този фон повече български младежи от средното за Европейския съюз вярват, че членството влияе върху ежедневието им. Над половината млади у нас заявяват, че ще гласуват – 54%, но този дял все пак е под средния от 64% в ЕС.

38% от европейските младежи вярват, че участието в изборите е най-ефективният начин да бъде чут гласът им. Около 19% декларират, че не се интересуват от политика, а 13% няма да гласуват.

Най-висок е процентът на младите хора, които имат желание да гласуват на евровота, в Румъния (78%) и в Португалия (77%). Най-нисък е делът на желаещите да гласуват на изборите за ЕП в България, Латвия, Люксембург, Малта и Нидерландия, където повече от един на всеки петима заявява, че няма да даде гласа си (между 21% и 31%).

Източник: Евробарометър

Проучването показва, че 64% от младежите са участвали в дейностите на една или повече организации през последните 12 месеца, а 48% са заявили, че са участвали в петиция или протест или са изпращали писмо до политик. В България това се отнася за 43% от анкетираните. Най-активни са младите по теми, свързани с човешките права (34%), климатичните промени (33%), здравни теми (29%) и равни права, независимо от пол, расова принадлежност или сексуална ориентация (29%).

Младежите в Европа вярват, че образователната система ги е подготвила добре за част от предизвикателствата, пред които са изправени. 73% заявяват, че образованието им е дало необходимите дигитални умения, за да разпознаят дезинформацията. За България процентът е по-висок – 77% от младежите вярват, че имат необходимите умения.  

67% от европейските младежи смятат, че ЕС поне до някаква степен въздейства върху ежедневието им, докато 26% не виждат въздействието на европейското членство върху живота си, а 7% отговарят с „не знам“. В България процентът на тези, които виждат ефектите от членството в ЕС, е по-висок – 71%. Младите хора в България очакват в по-висока степен ЕС да се погрижи за борбата с бедността, икономическите и социални неравенства (38% при 34% за ЕС).

Над 70% смятат, че благодарение на образованието знаят как да полагат грижи за околната среда.

Близо половината младежи в ЕС са запознати с възможностите, предлагани от образователната програма Еразъм+.