Искат ли ирландците обединение?

Идва и въпросът за парите. Доходът на глава от населението на север е около половината от този в Републиката. Сега Северна Ирландия получава около 10 млрд. евро годишни субсидии от Великобритания. Замяната им ще струва на обикновения човек в Република Ирландия повече от 2000 евро годишно, вероятно за десетилетия (Германия все още не е премахнала разделението си). В анкета, поръчана от телевизионните оператори RTE и BBC през 2015 г., 66 на сто в Републиката подкрепят обединена Ирландия в рамките на своя живот. Но ако това означава по-високи данъци, подкрепата спада до 31 на сто.

Както Великобритания показа, има прост начин да разрешите сложен въпрос. Brexit обаче се оказа нагледен пример за клопките на романтичните националистически референдуми, в които първо гласувате, а после обсъждате подробностите. Ирландците са разработили по-сложен метод: граждански съвети. През 2016 г. беше създаден съвет от 100 души, който да проучи, да се консултира и да докладва по няколко национални въпроса. Това е инструмент, подходящ за малка страна. Препоръките на съвета доведоха до широко приетия резултат от миналогодишния референдум, легализиращ абортите. Един ден, друг съвет може да направи подготовката за обединение.

Но дори тогава резултатът може да бъде обединена Ирландия, съдържаща непримиримо малцинство от протестанти, предимно от работническата класа в Източен Белфаст, някои от които татуирани с лика на кралицата и британския флаг. За моя изненада дори Шин Фейн не иска да надвие юнионистите напълно. Движението, прекарало цял век в борба с британското управление, казва, че е отворено за възможността обединена Ирландия да се присъедини към Британската общност. О’Мюрик се надява, че нова Ирландия ще бъде „топло местенце за юнионистите“. Баща му Шон „Спайк“ Мъри, висша фигура на Шин Фейн, излежал в затвора 12 години по време на смутните времена, ми каза: „Не искаме хората, които се чувстват британци, да бъдат поставени в ситуация, в която британската им същност е подкопана. Как можем да гарантираме това?"

Мъри настоява, че не иска юнионистите да се „чувстват изоставени“ от една обединена ирландска държава, както националистите се чувстваха под британската власт. Щяха ли той или хората около него да говорят така преди 30 години? „Не, нещата тогава бяха по-поляризирани.“ Образователният ефект от 21-годишните междуобщностни дискусии беше „невероятен“, добавя той.

Подобно републиканско говорене може да е просто недобросъвестно предложение с цел да се подведат юнионистите. Нещата могат да свършат зле. Подозирам обаче, че ирландците ще продължат да дават приоритет на мира пред обединението. В действителност те биха могли да научат британците и американците как се преодолява разделението.