Дигиталната революция създаде „най-продуктивното сътрудничество в човешката история между държавните инвестиции и финансовите спекулации“, както се изразява Джейнуей. И все пак, ние все още сме само в първите етапи от революцията („приложението убиец“ на железопътния бум, бизнесът с каталози за поръчки по пощата, бе създадено чак около 50 години след създаването на железниците).
Някои аспекти на дигиталната революция, като „интернет на нещата“, биха могли да помогнат за решаване на проблема с производителността. Други очаквания, включително способността на изкуствения интелект да измести човешкото мислене, може би са преувеличени. Компании като WeWork, подхранвани от ниски лихви и оценки, откъснати от реалния свят, сега изглеждат като балони.
Но по-големият въпрос е дали самата държава - или поне либералните демокрации на запад - ще оцелеят в ерата на иновациите, която създадоха. Изглежда правителствата загубиха способността да контролират най-мощните наднационални корпорации, Google и Facebook. Тези компании подриват самия процес на демокрация, след като благоприятстват политическата дезинформация, влияят върху политическата система и така подкопават пазарите на труда и капитала, че за националните държави е трудно да се справят.
Това ни напомня за „неизбежната трилема на световната икономика” на икономиста Дани Родрик. Според тази теория е възможно да имаме само две от следните три неща: дълбока икономическа и финансова интеграция, демократична политика и автономни държави. Трансграничните компании, които имат повече потребители, отколкото населението на най-големите страни в света, могат да бъдат несъвместими с либералната демокрация.
Американската държава създаде последния продуктивен балон. Китай има за цел да създаде следващия чрез финансиране на екологични технологии, включително слънчева и вятърна енергия, както и възобновяеми батерии. Автократичният Китай по дефиниция не може да реши трилемата на световната икономика. Но може ли да постави основите на следващия продуктивен балон?
Надявам се, но все още е рано да се каже. Контролът в държавата на цифровото наблюдение (независимо дали се упражнява от компании или правителства) е несъвместим с демократичната политика и свободната воля на хората. И може да не подкрепя иновациите. Продуктивните балони могат да бъдат посяти от държавата, но те изискват по-малките компании и хората да действат в децентрализирана среда, за да комерсиализират новите технологии. Не е ясно дали Китай на президента Си Дзинпин може да направи и двете неща.
Подобно на Джейнуей, това, което наистина си пожелавам, е трансатлантически Зелен нов курс, чрез който САЩ и Европа заедно инвестират в решаването на въпроса с климатичните промени. Окуражаващо е, че и от двете страни на Атлантика има вълна от млади политици, които биха искали същото.


Залагат средства за подземни контейнери за смет във Варна
Нашенка загуби битката за поста зам.-председател на Европейския парламент
Прокуратурата внесе обвинителния акт срещу Благомир Коцев
Вещото лице отложи делото за въвеждането на „зелената зона“ във Варна
Насрочиха нова дата по делото на „МБАЛ Варна“ срещу НЗОК
Печалбата на Wizz Air се срива с 67% заради скъпото гориво
Siemens повишава целите си за растеж след рекордни поръчки, движени от AI
Руските атаки може да свият украинската икономика за първи път от 2022 г. насам
Nvidia си търси нов директор през външна фирма
Нагел: Ще върнем инфлацията където й е мястото
Депутатите подкрепиха акциз до 6000 евро за мощните коли
Audi оцени новата си суперкола на 700 000 долара
GPS принудително ограничава скоростта на шофьори-рецидивисти
Колко харчат най-популярните модели в Европа
Изненада: Бум за Volkswagen... в Китай
COVID-пандемията е довела до по-бързо стареене сред младежите
Културата е недофинансирана, Бюджет 2027 г. я осъжда на мизерия
Нов дипломатически конфликт между Москва и Париж: Захарова обяви ответни мерки