Дигиталната революция създаде „най-продуктивното сътрудничество в човешката история между държавните инвестиции и финансовите спекулации“, както се изразява Джейнуей. И все пак, ние все още сме само в първите етапи от революцията („приложението убиец“ на железопътния бум, бизнесът с каталози за поръчки по пощата, бе създадено чак около 50 години след създаването на железниците).
Някои аспекти на дигиталната революция, като „интернет на нещата“, биха могли да помогнат за решаване на проблема с производителността. Други очаквания, включително способността на изкуствения интелект да измести човешкото мислене, може би са преувеличени. Компании като WeWork, подхранвани от ниски лихви и оценки, откъснати от реалния свят, сега изглеждат като балони.
Но по-големият въпрос е дали самата държава - или поне либералните демокрации на запад - ще оцелеят в ерата на иновациите, която създадоха. Изглежда правителствата загубиха способността да контролират най-мощните наднационални корпорации, Google и Facebook. Тези компании подриват самия процес на демокрация, след като благоприятстват политическата дезинформация, влияят върху политическата система и така подкопават пазарите на труда и капитала, че за националните държави е трудно да се справят.
Това ни напомня за „неизбежната трилема на световната икономика” на икономиста Дани Родрик. Според тази теория е възможно да имаме само две от следните три неща: дълбока икономическа и финансова интеграция, демократична политика и автономни държави. Трансграничните компании, които имат повече потребители, отколкото населението на най-големите страни в света, могат да бъдат несъвместими с либералната демокрация.
Американската държава създаде последния продуктивен балон. Китай има за цел да създаде следващия чрез финансиране на екологични технологии, включително слънчева и вятърна енергия, както и възобновяеми батерии. Автократичният Китай по дефиниция не може да реши трилемата на световната икономика. Но може ли да постави основите на следващия продуктивен балон?
Надявам се, но все още е рано да се каже. Контролът в държавата на цифровото наблюдение (независимо дали се упражнява от компании или правителства) е несъвместим с демократичната политика и свободната воля на хората. И може да не подкрепя иновациите. Продуктивните балони могат да бъдат посяти от държавата, но те изискват по-малките компании и хората да действат в децентрализирана среда, за да комерсиализират новите технологии. Не е ясно дали Китай на президента Си Дзинпин може да направи и двете неща.
Подобно на Джейнуей, това, което наистина си пожелавам, е трансатлантически Зелен нов курс, чрез който САЩ и Европа заедно инвестират в решаването на въпроса с климатичните промени. Окуражаващо е, че и от двете страни на Атлантика има вълна от млади политици, които биха искали същото.


Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Учени: Повече REM сън е свързан с по-нисък риск от 83 заболявания
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Говорителят на ЦИК: Машината няма как да се манипулира
Запалиха автомобила на ключов свидетел по дела срещу кмет на плевенско село
В кадър: Йотова и Вълчев откриха кампанията си от Златната църква във Велики Преслав
Вълчев: Ще продължим инвестициите в детски градини и училища
Мотоциклетист загина при катастрофа край Лясковец