Трябва ли данните за БВП на САЩ да включват търговията с наркотици?

Затънали ли са САЩ в злоупотреба с наркотици? Ако зададете този въпрос на повечето обикновени американски избиратели, отговорът вероятно би бил „да“. В края на краищата през последните няколко години се появиха поредици от заглавия относно трагичните ефекти от опиоидната епидемия. Около 130 американци са умирали всеки ден от предозиране, свързано с опиоиди, през 2018 и 2019 г., пише Джилиън Тет за Financial Times.

Президентът Доналд Тръмп често роптае срещу бича на злоупотребата с наркотици, но е склонен да обвинява за това вноса от места като Мексико и Китай. Миналия месец, обаче, американското Бюро за икономически анализи (BEA) - клонът на правителството, който събира официални данни – се включи в спора и заключенията му относно тенденциите в областта на наркотиците могат да изненадат някои наблюдатели.

Първо, малко предистория. До сравнително скоро правителствените статистици приемаха, че тяхната работа е да регистрират наблюдаемата легална икономическа дейност (като фабричната продукция). МВФ отдавна ги призовава да разширят перспективата. От 2014 г. държавите членки на ЕС са насърчавани от Евростат, официалния статистически орган на съюза, да включат някои нелегални дейности - от проституция до трафик на наркотици и контрабанда на тютюн - в своя БВП. 

Досега американските статистици възприемаха по-пуритански подход. „Бюрото за икономически анализ в момента не включва нелегална пазарна дейност поради предизвикателствата с източниците на данни и различните концептуални традиции“, обясни Рейчъл Соловейчик, икономист от BEA, в изследване, представено на конференция на МВФ миналия ноември.

Очевидният проблем при проследяването на незаконната дейност е, че трудно може да се има доверие в отчитането. Соловейчик прогнозира какво може да се случи, ако BEA включи незаконната дейност в своите данни за БВП, като събере всички налични източници на информация за наркотици, проституция, хазарт и корпоративни кражби в САЩ.

На макро ниво последиците от това експериментално упражнение не са разтърсващи: ако бяха включени незаконните дейности, изглежда общият БВП би бил с около 1 на сто по-голям. Съдейки по данни на Евростат, това предполага, че нелегалният сектор е малко по-голям в САЩ, отколкото в някои европейски страни, но не с толкова много.

Разбивката по категории е наистина интригуваща. Най-голямата нелегална категория са наркотиците, които според Соловейчик отговарят за разходи в размер на 111 млрд. долара през 2017 г. Нивото на разходите, обаче, се променя рязко с течение на времето. През 50-те години разходите за наркотици са били незначителни в сравнение с общите разходи в търговията на дребно. След това те рязко се повишават: през 70-те години покупките на хероин са представлявали 3 на сто от всички потребителски разходи, докато при марихуаната съотношението е било 1 на сто. През 80-те години нарастващата популярност на кокаина тласка разходите за нелегалния стимулант до поразителните 3,5% от общото потребление.