Трябва ли данните за БВП на САЩ да включват търговията с наркотици?

След това разходите за повечето незаконни наркотици като част от всички потребителски разходи падат толкова рязко, че сега са под 0,5 на сто. Единственото изключение е марихуаната: делът и спада през 90-те години на миналия век, но оттогава се покачва.

Едно от обясненията за тези тенденции може би е спадът в самото потребление, като има индикации, че за някои наркотици, като кокаина, това е фактор. Друго обяснение е, че (напоследък) законно предписваните опиоидни лекарства понякога са използвани като заместител на нелегалния хероин, а марихуаната бе частично легализирана. Основната причина, според Соловейчик, е „огромният спад в относителните цени на наркотиците между 1980 и 1990 г.“. В действителност ценовите сривове бяха толкова драматични, че „могат да изглеждат неправдоподобни на пръв поглед“, отбелязва тя.

Тази дефлация изглежда истинска и отразява по-високата ефективност на наркотиците, увеличеното предлагане и лесния достъп. Грубо казано, през последните десетилетия на американците им е по-лесно и по-евтино от всякога да се надрусат, дори преди скорошната частична легализация на марихуаната.

Това повтаря модела, наблюдаван по-рано при алкохола: през забраната от 20-те години на 20 век разходите за нелегален алкохол са достигнали 4 на сто от всички потребителски разходи, защото той е бил толкова скъп; след като "сухият режим" пада, общите нива на разходите за алкохол се сриват поради дефлация, макар че потреблението остава стабилно.

Това има поне две последици. Първо, то предполага, че дългогодишната война на Америка с наркотиците не е „сработила“, в смисъл да затрудни достъпа на потребителите до тях. Това не доказва непременно, че декриминализацията би била по-добра предвид вредите, които могат да нанесат наркотиците (на скорошна среща на Американската икономическа асоциация в Сан Диего, например, гореща тема бяха икономическите щети от опиоидната епидемия). Ценовите тенденции все пак със сигурност заслужават дебат.

Второ, данните показват защо трябва да разширим погледа си, когато измерваме „икономиката“. През последните години нарасна загрижеността за това, че данните за БВП не успяват да обхванат цифровите иновации. Дори и старомодните незаконни дейности очевидно имат значение, защото чрез тяхното изключване също пропускаме част от картината. В този смисъл следващият набор от обявени данни за БВП трябва да дойде с предупреждение за общественото здраве или може би с линк към изследването на Соловейчик.