Ще потисне ли намаляващото население растежа?

През 1937 г. Джон Мейнард Кейнс изнася лекция на тема „Някои икономически последствия от намаляващото население“. Мнозина по онова време чувстваха, че светът е пренаселен и по-малкото хора могат да бъдат само нещо добро, гледна точка, която самият Кейнс споделяше. Но целта на лекцията му беше да отправи предупреждение: намаляващото население има неприятни икономически странични ефекти, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Бъдещото население ще отразява наистина забележителен спад в глобалната раждаемост. В богатите страни тя се колебае под нивата на заместване от 2,1 деца на жена в продължение на десетилетия, но сега е под този праг в държавите със среден доход по целия свят, от Иран през Тайланд до Бразилия. В Южна Корея раждаемостта спадна до едва 0,98 миналата година, като дори в САЩ достигна историческо дъно от 1,73 раждания на жена.

Предвид родителското желание да се инвестира във всяко дете, скокът в раждаемостта в богатите страни не е вероятен. Според най-новите „Перспективи за световното население” на ООН, 27 страни имат по-малко население в сравнение с 2010 г. и се очаква 55 държави - включително Китай - да преживеят спад до 2050 г. През 21 век намаляващото население ще се превърне в нормалност.

Някои от икономическите последици са очевидни: по-малко хора произвеждат по-малко неща, така че намаляващото население означава по-бавен икономически растеж или дори спадане на производството. Но по-малкото хора съшо така консумират по-малко: важното за жизнения стандарт е продукцията на човек и решаващият въпрос е дали намаляващото население може да се отрази на това. Има най-малкото теоретични причини, според които отговорът е да.

Основната загриженост на Кейнс е била слабото търсене на инвестиции в свят, в който компаниите очакват намаляващ брой клиенти. Това, се е опасявал той, ще доведе до недостатъчно търсене и по този начин до висока безработица. Демографията е тясно свързана с оригиналната теория за „трайната стагнация” на Алвин Хансен от 30-те години на миналия век - ситуация на застой в растежа и ниски лихвени проценти - която бе възкресена през последните години.

Решението, което Кейнс предлага е поразително сходно на съвременните дебати: „Смятам, че при стагниращо население ние ще бъдем абсолютно зависими за поддържането на просперитета и гражданския мир от политиките за увеличаване на потреблението чрез по-равномерно разпределение на доходите и понижение на лихвите.” Последното се случи.