Политизирането на централните банки е опасно

В същото време трябва да признаем, че централните банки - по-специално английската такава, са водещи в изтъкването на въздействието, което климатичните промени могат да окажат върху растежа, стабилността и финансовите рискове.

Континентална Европа е регион, в който инвестиционните и регулаторните промени - с акцент върху околната среда, социалната политика и управлението, се движат по дневния ред. Неотдавнашните избори в Австрия и Швейцария доведоха до силно представяне на зелените партии.

Тъй като основните управляващи партии проявяват явен интерес към заемане на точки от дневния ред на Зелените, а в същото време се появява по-загрижен за околната среда електорат, това е тема, която скоро вече няма да бъде разглеждана като периферна. Устойчивият модел за развитие на глобалната икономика ще се превърне в масова цел.

Призивите за по-активна фискална политика се увеличават в международен план със силен консенсус в рамките на монетарните власти и правителствените кръгове. Въпреки това, отстоявайки това мнение, политиците в ЕЦБ и на други места не са променили виждането си, че контролът върху инфлацията остава „цел на паричната политика“.

Тези, които определят лихвите, имат всички основания да се замислят отново за ролята си, след като политическото махало се люшва към крайни партии от двете страни на Атлантика. От новите подходи като „модерната парична теория“ до таргетирането на производителността, работата на централните банки ще остане във фокуса на политиците и гласоподавателите.

Докато този контрол продължава, независимостта на централните банки може да бъде пренебрегната от политическите лидери от целия съвет. Това може да подкопае основните принципи на икономическото и финансовото управление.

Нищо не е свещено при разработването на политики. С новите технологии и демографските промени е редно да се поставят под въпрос съществуващите конвенции. Само че промяната, ако идва, трябва да бъде обект на задълбочен политически процес.

Целите на политиките не трябва да се променят, само за да отговарят на най-новия дневен ред - зелен, фискален или друг. Ако централните банки продължат да променят своята позиция без ясна икономическа програма и надлежен процес, резултатът може да бъде пълна ерозия на доверието.