Денят на независимостта за Великобритания

Всичко това плаши т.нар. добри европейци и бизнеса, защото това е директно предизвикателство към разбирането им за себе си и техния „европейски проект“. Централно място в този мироглед има недоверието към „неелитните” избиратели и пазари,  които те обвиняват за злините, които връхлетяха Стария континент през първата половина на 20 век.

Следователно най-мощното оръжие на ЕС е бюрократичната Европейска комисия, чиито лидери са избрани чрез конклави между правителствените ръководители на държавите членки без особена връзка с предпочитанията на избирателите. По подобен начин еврото - определящата икономическата характеристика на континента - се превърна в средство, чрез което технокрацията освобождава националните правителства от необходимостта да вземат сериозни икономически решения.

Брюкселските бюрократи обладават основни функции, някога присъщи на избраните национални правителства, като сигурността по границите, дипломацията и търговията. Едва ли има значение, че Брюксел често изпълнява лошо тези функции; наличието на дейност е достатъчно, за да даде легитимност на ЕС.

Континенталните европейци се по-склонни от британците да предадат своя суверенитет на ЕС. Но те са все по-малко такива, тъй като става ясно, че ЕС има трудности в постигането на мир и просперитет. Вместо това избирателите получават миграционна криза, анемичен икономически растеж и периодични политически смущения.

Brexit е възможност за европейските лидери да се заемат по-сериозно с тези провали. Вместо да се страхуват от успеха на Brexit, ключът ще бъде да имат надежда и след това да се поучат от него. Гласоподавателите от континента не биха били склонни да разрушат ЕС, но те все по-често искат да го променят. Една Великобритания с по-голяма политическа независимост и дълбоки търговски връзки с Европа, без цялата безполезна бюрокрация и безнадеждна централизация, може да бъде модел. Засега европейските лидери се надяват, че тя ще бъде просто изключение.

Това, което се случва сега, има значение далеч отвъд бреговете на Великобритания или тези на Европа. Brexit, който буксува, с провалена реформа, стагнация в Обединеното кралство и търговски търкания с ЕС, би завлякъл Великобритания надолу и би повлиял на континенталните икономики, които не са достатъчно силни, за да понесат напрежението. Ефектите биха се пренесли към Америка и Азия и може би биха окуражили опасно разрушителни политически движения в Европа.

Brexit, който върви добре, би бил икономическа благодат за всички. Либерализиращата му енергия би била модел за алтернативни политически движения на континента. Примерът му за обновена демокрация, насочвана чрез традиционните представителни институции, а не от улицата, може да бъде еталон за другите европейци.

Британските гласоподаватели през 2016 г. и отново през 2019 г. избраха мирно и проспериращо съвместно съществуване със съседите си, а не безмислена и необратима интеграция. Това е най-важният избор, който европейски електорат е правил поне от едно поколение и приятелите на Европа в Америка трябва да им пожелаят успех.