Ефективността не е единствената икономическа добродетел

Неочакваните кризи трябва да ни принудят да преосмислим предпоставките си, пише Уилям Галстън за Wall Street Journal. Докато размишлявах върху икономическите последици от Covid-19, ме осени една мисъл: ами ако безмилостният стремеж към ефективност, който доминира американското бизнес мислене от десетилетия, е направил глобалната икономическа система по-уязвима на шокове, пита се той.

Както почти винаги става, задълбочените изследвания разкриха, че въпросът ми изобщо не е оригинален, смята той. Природозащитници, управленски гурута и неколцина икономисти са изследвали неизбежния компромис между ефективност и устойчивост.

Той дава и пример, предложен от Роджър Л. Мартин в Harvard Business Review. Някога бадемите са били отглеждани на много места, но тъй като някои места са по-добри от други и икономиите от мащаба са значителни, настъпва консолидация. С продължаването на процеса централната долина на Калифорния спечели и днес повече от 80% от бадемите в света се произвеждат там.

Въпреки че това е най-ефикасното разпределение на производството, казва Мартин, то има основен недостатък: „Бадемовата индустрия отстрани своите излишъци, като в процеса загуби застраховката, която те предоставяха. Едно извънредно местно метеорологично събитие или един гибелен вирус може да заличи по-голямата част от световната продукция." С повишаването на ефективността устойчивостта намалява.

Този компромис е неизбежен. Ефективността се постига чрез оптимално адаптиране към съществуващата среда, докато устойчивостта изисква способността за нагаждане към разрушителните промени в околната среда. Както казва Мартин, „устойчивите системи обикновено се характеризират с много качества - разнообразие и излишъци - които ефективността се стреми да унищожи“.

Създаването на устойчиви системи означава да се мисли здраво предварително за това какво може да се обърка и да се вградят ефективни противодействия в дизайна им. Когато строите самолет, не предполагате, че пилотите ще бъдат перфектни всеки път. Вие правите най-доброто, за да гарантирате, че неоптималните избори на пилота под натиск няма да доведат до катастрофални последици.

Създаването на устойчиви системи включва също механизми за справяне със заплахи, които дори най-ярките умове не биха могли да предвидят предварително. Ето защо беше добра идея администрацията на Обама да създаде „постоянна група за наблюдение и командване“ към Министерството на вътрешните работи и друга в Съвета за национална сигурност, за да координират реакцията на правителството при бъдещи пандемии - и защо беше толкова лоша президентът Тръмп да разпусне и двете звена през 2018 г. Изобретяването на нови системи за командване и контрол в условията на разрастваща се криза не е лесно.