Как Италия се бори срещу икономическия срив?

Площадът „Сан Марко“ във Венеция е почти празен, шепа хора се виждат на площада пред Катедралата в Милано, площадът „Свети Петър“ в Рим е затворен. Италия под карантина - държава не изглежда просто пуста. Тя до голяма степен наистина е пуста.

Правителството постанови, че всеки, който не трябва да ходи на работа или в болницата, трябва да остане вкъщи. Пазаруването все още е позволено, но само в собствената общност. Всеки, който се движи нелегално в страната, ще бъде наказан - с глоби или с до три месеца затвор. В сряда министър-председателят Джузепе Конте засили още повече мерките: баровете и ресторантите и почти всички магазини трябва да бъдат затворени. Само супермаркети, аптеки и дрогерии са отворени. Страна в режим на сън.

Италия също е и под все по-голяма карантина отвън: авиокомпании като Easyjet, British Airways и Iberia отменят полети; много държави - от Австрия до Австралия - вече не позволяват на италианците да влизат в страните им. Страхът от вируса е навсякъде.

Сериозни загуби на борсата

Този страх отдавна засегна и борсите: в началото на тази седмица курсовете в световен мащаб паднаха по-рязко, отколкото от години. Най-големите процентни загуби бяха за италиански компании, листнати на фондовата борса в Милано. Те загубиха единадесет процента от стойността си само в понеделник, което съответства на около 51 милиарда евро. Този четвъртък сривът продължи - италианският борсов индекс FTSE MIB се срина до най-ниското си ниво от 2016 г. През последните три седмици индексът загуби около 33 процента.

Независимо дали става дума за фондовите пазари, за много части от търговията на дребно, в хотелиерството и ресторантьорството, търговците на автомобили и таксиметрови шофьори - в голяма част от италианската икономика се случва малко или нищо.

Сега държавата иска да заглуши негативното развитие с програма за 25 млрд. евро. Засега са планирани няколко мерки:

- Безвъзмездни средства и отлагане на плащането на данъците за особено засегнати сектори като транспорт и логистика, театър и въздушен трафик

- Около 2 млрд. евро за служители, чиито компании са затворени и които остават без заплати; те трябва да получават „небюрократично“ надбавка за работата и могат да преустановят дължимите плащания, например за жилищния кредит

- До 7 млрд. евро като кредити за експортна застраховка и субсидии за имиджови кампании „Произведено в Италия“

- Около 1,5 млрд. евро за наемане на 5000 лекари - включително много пенсионирани лекари, които искат да бъдат върнати в клиниките, и 15 000 медицински сестри и фелдшери, както и за оборудване на болници

- Ваучери за отглеждане на деца за семейства с ниски доходи, които все още имат работа, но не знаят къде да отидат с децата си

Част от парите ще трябва да дойдат от Брюксел. Европейската комисия вече сигнализира, че Италия ще бъде подпомогната. И не само защото комисарят, който отговаря за това, Паоло Джентилони, е италианец. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също обяви милиарди за борбата срещу вируса и неговите икономически драматични последици.

Във времена на коронавируса Европа, разбира се, не може да се покаже като „кон с капаци“. Ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард вече обяви кампания за помощ за цялата европейска икономика. А за конкретната програма за помощ, която да е пригодена изключително за Италия, правителството в Рим ще трябва да кандидатства пред централната банка.

Борбата срещу кризата с много пари би трябвало да попречи да се повторят грешките от финансовата и дълговата криза, когато колебанието и скъперничеството утежниха ситуацията.

Независимо от това, този двубой ще има и опасни странични ефекти: коефициентът на дълга на Италия, която вече е силно задлъжняла, ще продължи да нараства, първоначално с около един процент. Брюксел преглътна и това бързо и тихо, въпреки че се бори усилено за всяка десета от границата на дълга.

Но новите, допълнителни огромни дългове на Италия ще са налице и след като кризата с коронавируса отмине. И това ще бъде голямо, тежко бреме както за Италия, така и за ЕС.

Спредът отново пое нагоре

Тази опасност вече беше разпозната на финансовите пазари. Прословутият „спред“, премията за лихвите, която страните с високи нива на дълг трябва да платят по своите „записи на заповед“, за да намерят купувачи за тях, отново се увеличава.

Държавните облигации като цяло са много търсени сред инвеститорите, особено американските и германските. В момента купувачите дори плащат „отрицателна лихва“ за германските дългови ценни книжа. Доходността по десетгодишните германски облигации (бундове) е минус 0,75 процента.

Различно е положението обаче с облигациите, предлагани от италианския министър на финансите Роберто Гуалтиери: заинтересованите страни начисляват 1,2 процента лихва. Това не звучи много, но сумата се трупа - защото Италия се нуждае от много пари. И най-вече, цифрите скоро могат да се увеличат значително.

По материали на Bloomberg и Der Spiegel.