Фед може да опита контрол върху доходността на ДЦК

Едно от обясненията може би е, че увеличението на доходността отразява очакванията за силно нарастващи бюджетни дефицити и по-висока инфлация. Това изглежда много съмнително, тъй като Фед вероятно ще финансира по-голямата част от задаващите се фискални стимули чрез увеличаване на баланса си. В допълнение инфлационните очакванията (на база цените на 10-годишните Tips) остават изключително ниски на ниво от 0,5% годишно. По-вероятно обяснение е, че полетът към кеша причинява изкривявания на самия пазар на облигации.

Въпросът сега е как Фед ще оправи това. Досега той разчиташе на изключително големи инжекции на овърнайт ликвидност, отворени покупки на държавни облигации и механизми за ограничаване на спредовете на пазара на търговски книжа и поддържане функционирането на взаимните фондове на паричния пазар. Въвеждането на контрол над кривата на доходността обаче може силно да засили посланието, че Фед няма да толерира нефункционален пазар на ДЦК.

Този контрол включва гаранция, че централната банка ще закупи всяко количество облигации за ограничаване на доходността в избрана точка на кривата. Японската централна банка фиксирала 10-годишната доходност около 0,0-0,1%, докато Централната банка на Австралия, по-малко амбициозно, ограничи тригодишната доходност до 0,25%. Колкото по-голям е матуритетът, избран от Федералния резерв, толкова по-драматичен ще бъде ефектът върху облигационния пазар, тъй като вероятно ще бъде засегната доходността по целия краткосрочен дълг.

Фед сериозно обмисляше въвеждането на контрол над кривата на няколко пъти през този век, включително и в официално проучване през 2010 г. В реч през февруари членът на борда Леъл Брейнърд посочи, че той да може да бъде използван за укрепване на бъдещите насоките за облекчаване на паричната политика, когато лихвени проценти достигнат нулевата долна граница, където са вече. Ако това е основният мотив, САЩ може да последват централната банка на Австралия, като фиксират тригодишната доходност близо до нулата. Това би бил най-вероятният избор при настоящите обстоятелства.

Ако обаче Фед пожелае да изпрати съобщение, че целият пазар на облигации трябва бързо да се върне към нормалното си състояние с ниска доходност, той може да предприеме крайната стъпка да определи 10-годишната доходност, да речем, на 1% или по-малко. Преди 1951 г. централната банка успява за десетилетие да фиксира 10-годишната доходност под 2,5 на сто, като това не е било сериозно оспорено от пазарите, докато инфлацията не започва да нараства. Така че може да се направи.

Какъв е шансът контролът върху кривата на доходността да се появи в някакъв момент от настъпващата рецесия? Вероятно все още по-малко от 50 на сто, но със сигурност много повече от нула - и рязко се покачва.