Фед може да опита контрол върху доходността на ДЦК

През последните няколко дни на финансови сътресения, доходността на държавните облигации на основните глобални пазари стана опасно променлива и нефункционална, пише Гавин Дейвис за Financial Times.

Дори на пазара на щатски облигации, полетът към кеша доведе до увеличаване на доходността на дългосрочните облигации. Това е в пряко противоречие с намеренията на Федералния резерв, който изрично заяви, че е решен да облекчи паричните условия и да възстанови ликвидността за финансовите транзакции.

В стремежа си да обърне тези движения Фед вероятно разглежда въвеждането на контрол над кривата на доходността, което би поставило изрични ограничения върху доходността на държавните облигации с матуритет няколко години. Централната банка на САЩ обмисляше тази стратегия и преди, като това е пътят, по който поеха Японската централна банка през септември 2016 г. и Централната банка на Австралия този месец.

Защо това може да е необходимо?

В началните етапи на срива при рисковите активи, причинен от разпространението на коронавируса, доходността на държавните облигации се държеше сравнително нормално, намалявайки рязко, тъй като водещите централни банки понижиха лихвените проценти и увеличиха количественото облекчаване. Това бихме очаквали при криза, когато цената на ДЦК - считана за безрискови активи - се покачва, тласкайки доходността надолу.

До 9 март доходността на щатските облигации изглеждаше, че се насочва към нулата при краткосрочния и средносрочния сегмент от кривата, като дори и тази по 10-годишните книжа спадна под 0,5%. Оттогава обаче пазарът се обърна, като за кратко 10-годишните ДЦК достигнаха доходност от над 1,2 на сто.

Реалната доходност по 10-годишните облигации, защитени от инфлация (Tips), мярка за очакваната парична политика, се увеличи с 1,2 процентни пункта от тяхната ниска база, сочейки, че паричните условия са се затегнали значително.

И така, какво се обърка?

Имаше някои технически причини за повишаване на доходността, като например спирането на арбитражните сделки на облигационния пазар и липсата на ликвидност сред маркет-мейкърите. Основната причина обаче почти сигурно е, че институциите бяха принудени да набират кеш, за да финансират обратното изкупуване от своите фондове и да посрещат марджин изискванията. Американските ДЦК са традиционно най-непосредственият източник на ликвидност във финансовата система, а по-дългосрочните облигации бяха разпродадени масирано.

Обикновено това би се случило без значително повишаване на доходността. Но настоящата паника беше толкова внезапна и драматична, че както номиналната, така и реалната доходност бяха силно засегнати.