Пандемията удря глобално и въглищната индустрия

В същото време докладът на Global Energy Monitor - Boom and Bust 2020, отнасящ се за глобалното изграждане на въглищни централи, сочи спад от 16% на годишна база в капацитета на строителството на въглищни централи. Спрямо данните от 2015 г. понижението изглежда още по-внушително – 66%.

Световният флот от въглищни централи е нараснал с 34 100 MW през 2019 г. с пускането в експлоатация на 68 300 MW нови инсталации, компенсиращи затварянето на други. Почти две трети от нововъведените въглищни мощности са в Китай.

В други страни по света обаче ролята на въглищата расте въпреки неблагоприятните международни условия. Внесеният в парламента на Индонезия законопроект за въглищата отнесе множество критики от неправителствените групи, които вижда в него като допълнително разхлабване на регулирането на въгледобивния сектор.

Проектът, ако бъде приет, би освободил въгледобивните компании от необходимостта да реновират изтощените мини и да избягват налагане на глоби, ако държавни служители бъдат хванати с подкуп за осигуряване на разрешения за въгледобив.

Законопроектът предлага също така данъчни облекчения и стимули за преработката на въглища надолу по веригата, като например при разработване на въглищни електроцентрали и газификация на въглищата. Законопроектът премахва и ролята на местните служители при издаването и наблюдението на разрешителни и връща тази роля на централното правителство. Индонезия има за цел да увеличи годишния добив на въглища до 550 млн. тона през 2020 г., като вътрешното търсене се оценява на около 150 млн. тона. В момента страната се нарежда на пето място сред 10-те най-големи производители на въглища в света след Китай, САЩ, Австралия и Индия.

От друга страна австралийската въгледобивна индустрия  успява да задържи ценовото ниво на своята продукция въпреки глобалните шокове, породени от COVID-19. Цената на бенчмарка Newcastle достига ниво то 66,35 долара за тон на международните пазари към 9 март. В същото време азиатският въглищен пазар се опитва да се диверсифицира от доставките от Австралия, насочвайки фокуса си към индонезийските въглища, които обаче са с по-ниско качество, съобщава Ройтерс. Докато енергийната стойност на австралийските въглища достига 6000 килокалории за килограм (kcal/kg), тази на индонезийското твърдо гориво е едва 4200 kcal/kg.

Основната причина за преструктурирането на азиатския пазар, воден от Китай, е свързана с разпространението на коронавируса, което тласка страните да предприемат структурни промени.

Цената на фючърсите върху индонезийските въглища се понижи с 10,7% до 36,51 долара за тон.

Износът на въглища от Индонезия е в рамките на около 30 млн. тона през последните месеци, като 60% от количествата са били насочени към Китай и Индия.

Интересно е да се отбележи, че вносът на въглища в Китай по време на блокадата заради коронавируса, се е увеличил, тъй като местното производство е отчело сериозен спад.

Вносът в Индия от Индонезия остава устойчив през първите два месеца на годината, тъй като крайбрежните електроцентрали са увеличили производството, въпреки че през март вносът намалява. През първите 25 дни на март в индийските пристанища са били разтоварени 4,04 млн. тона индонезийски въглища, сочат данните на Refinitiv.