Пандемията удря глобално и въглищната индустрия

Перспективи

На 11 март Администрацията за енергийна информация на САЩ посочи, че производството на въглища вероятно ще се свие до 574 млн. тона през тази година, понижавайки се с 16,9% спрямо 690-те милиона тона, регистрирани през 2019 г.

За 2021 г. администрацията прогнозира продукцията да се повиши леко до 581 млн. тона.

Износът на въглища за 2020 г. се очаква да бъде 78,1 млн. тона, което отново е спад спрямо регистрираните през 2019 г. 92.4 млн. тона.

Износът през 2021 г. се предвижда да бъде 82,8 млн. тона.

Прогнозата за износ през март намалява спрямо прогнозата за февруари съответно с 6,1% и 0,5% за 2020 г. и 2021 г.

Русия, която е шестият по големина производител на въглища в света, очаква до 2023 г. добивът ѝ да нарасне до 498,5 млн. тона. В същото време страната отчита ръст при износа в размер на 10%, основно в посока Китай, Южна Корея и Япония.

В свой анализ от 23 март Bloomberg посочва, че след ценовия крах на петролните пазари въглищата са се превърнали в най-скъпото изкопаемо гориво в света.

Австралийският въглищен бенчмарк Newcastle, търгуван на ICE Futures Europe, достигна ценови еквивалент от 27,36 долара за барел петрол, като в същото време фючърсите на Брент завършиха търговия в понеделник при цена от 26,98 долара за барел.

Това, както и по-строгите регулации в развитите икономики по отношение на използването на въглищата и изменящият се фокус на инвеститорите към възобновяемата енергия и чистите технологии, подкрепят перспективите за спад при добива на твърдите изкопаеми горива, който в условия на глобална пандемия, може да последва ценовата катастрофа на петрола.