Как коронавирусът преоформя демократичната политика

Държавата се завърна. Да живее глобализацията. Коронавирусът преоформя демократичната политика. Пътят за излизане от кризата ще постави на либералните демокрации избор между авторитарен национализъм и отворен глобален ред, основан на сътрудничеството между държавите, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Гледайки как нациите запечатват границите си, а правителствата придобиват драконовски правомощия за борба с Covid-19, е изкушаващо да очакваме най-лошото. Сравнете тромавото поведение на американския президент Доналд Тръмп и информираното държавниеско отношение на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо и можете да видите причини за оптимизъм. Компетентността си пробива път в моменти на криза.

За политиците всичко освен коронавирусът вече е тривиално. Десни или леви, независимо от техните предизборни платформи, обещания или програми за управление, настоящите политически лидери ще бъдат оценени от гледна точка на справянето им с пандемията. Неколцина могат да се изплъзнат, но извънредните ситуации от сегашния мащаб не оставят много скривалища за блъфьори и сметкаджии. 

Завръщането на правителствата на главната сцена бележи края на ера, в която властта и отговорността мигрираха от държавите към пазарите. В отговор на пандемията демократичните лидери придобиха безпрецедентни правомощия в невоенно време. Пандемията не е следствие нито от глобализацията, нито от капитализма. Но тя разкри ограниченията на освободените пазари - вижте конкурентното наддаване за оскъдните ресурси в системата на здравеопазването в САЩ.

Кризата унищожи други ортодоксалности. Наблюдаването на правителствата да хвърлят трилиони долари в борбата за предотвратяване на икономическия колапс ни кара да оценим колко абсурдно беше фокусирането през последните десетилетия върху балансирания бюджет, публичния дефицит и съотношенито на дълга към БВП. Разбира се, правителствата трябва да поставят устойчиви лимити на разходте и заемите, но ерата на фискалния фундаментализъм отмина.

Окончателната цена за побеждаването на коронавируса ще бъде колосална. В един момент дълговете ще трябва да бъдат погасени. С малко късмет обаче контекстът ще бъде рационалното обсъждане и ребалансиране на съответните отговорности на правителството, частния бизнес и гражданите.

Финансовият крах от 2008 г. се оказа загубена възможност за промяна. Резултатът беше нарастващо обществено недоволство и разпространение на гневен популизъм отдясно и отляво. Коронавирусът не оставя място за второ колебание. Гласоподавателите в най-развитите демокрации плащат цена във вид на слаби системи на здравеопазване заради идеологическия уклон към икономики с малка роля на държавата и ниски данъци. Либералните пазари имат дългосрочно бъдеще само ако почиват на политическо съгласие.