Как коронавирусът преоформя демократичната политика

Лесният извод е, че пандемията ще се окаже подарък за популистите и прелюдия към залитане в посока на авторитарен национализъм. Завръщането на държавата може да се счита за доказателство, че популистите са били прави през цялото време по отношение на глобалните елити. Затворените граници са единствената предпазна мярка срещу външния свят. Правомощията, които държавите придобиха за борба с пандемията, отговарят на общественото предпочитание за сигурност пред свобода.

Дезинформационните кампании, водени от режима на Владимир Путин в Москва, подкрепят точно такова послание. Пандемията е представена като дело на упадъчния западен капитализъм - криза, родена от безконтролния глобализъм и отслабената западна демокрация. Според това относителният успех на авторитарните режими в преодоляването на епидемията говори за тяхното вродено превъзходство над западните либерални демокрации.

Това говорене има повърхностно привличане. Драконовските ограничения, въведени от китайския президент Си Дзинпин, несъмнено помогнаха за поставянето под контрол на първоначалното огнище. Пекин вече облекчава ограниченията. Проблемът е, че същият политически абсолютизъм подтикна китайските ръководители да прикрият най-ранните случаи на коронавирус. Що се отнася до твърденията на Русия за успеха й в справянето с кризата, още е рано за изводи. Република Корея показа как една решителна и ефективна демокрация може да потисне вируса.

Доколкото може да се каже, че от такова смъртоносно бедствие произтичат и добри неща, пандемията е в състояние да възстанови стойността на компетентността и честността в демократичната политика. Измамната претенция на Тръмп за това, как той побеждава „китайския“ вирус, се опровергава ежедневно от ескалацията на новите случаи. Това отбелязва нарастващ разрив между Белия дом и щатските и местни власти - както републикански, така и демократически - които са изправени пред пандемията. Анкетите показват, че засега американците вярват на президента. Но сметката не може да бъде отлагана неопределено.

В Европа политическите лидери си възвърнаха вниманието и там, където проявиха ангажираност, доверието на електората. Прямото говорене сработи. Италианският премиер Джузепе Конте, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел спечелиха силна обществена подкрепа за сурови мерки за потушаване на пандемията.

Няма нищо неизбежно във възстановяването на вярата в доброто управление. Неуспехът на Европейския съюз да покаже каквато и да е реална солидарност в подкрепа на отчаяната борба на Италия срещу вируса показва колко лесно е дори тези, които проповядват интернационализъм, да се скрият зад националните си граници. Убедителната логика на засиленото глобално сътрудничество не е гаранция за действие. И, да, пандемията ще струва много по отношение на загубена икономическа продукция и нарушена търговия.

На фона на казаното коронавирусът обещава да отвори врата за реабилитиране на правителствата, за по-справедливо политическо и икономическо уреждане, за възстановяване на вярата в демократичната политика и за подновяване на глобалното сътрудничество. Въпросът е дали политиците ще изберат този път.