Как коронавирусът прекроява границите, бизнеса и търговията в Азия

Няма връщане назад

Бизнесът, разчитащ на откритостта на региона, се опитва да разбере какво означава всичко това - и как ще изглежда светът, когато пандемията най-накрая бъде поставена под контрол. 

„Ние сме в много странна “ничия земя”. Нищо не е обичайно“, казва Сертак Йелтекин, главен оперативен директор в базираната в Сингапур Insitor Partners.

"Всякакъв вид физическа близост може да доведе до заразяване, така че ние ограничаваме пътуванията, ограничаваме движенията си, ограничаваме дори основните лични контакти", споделя Йелтекин. „Това оказва влияние върху бизнеса“, добавя той.

Подобно на много други, Йелтекин също трябва да се справя с последиците на кризата върху бизнеса, докато продължава да бъде загрижен за безопасността на своето семейство.

За разлика от финансовата криза през 2008-2009 г., това, според Йелтекин, е "истинска криза", в която всички по някакъв начин са засегнати.

"Това ще има далеч по-голям ефект върху бизнеса, върху това как е организирано обществото, върху политиката", споделя той.

1

Колко дълбоко - и дали за по-добро или за по-лошо - зависи от скоростта и ефективността на глобалния отговор срещу пандемията. Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че пандемията все още се ускорява към края на март.

На социално и индивидуално ниво кризата бе белязана от изключителни демонстрации на солидарност и състрадание - но също така и от страх и нативизъм. В САЩ президентът Доналд Тръмп използва пандемията като оправдание за разделителните си политики по въпросите на миграцията и търговията, като нарече коронавирусът „китайски вирус“ и разпространява дезинформация относно напредъка към лечението на заразата.

Китай също проведе държавни дезинформационни кампании, които поставиха под въпрос произхода на вируса и изключиха Тайван от жизненоважни дискусии относно пандемията. Някои страни, като Южна Корея, подходиха изключително отворено към своите икономически данни и бяха прозрачни в отговорите си. Други - дори големи икономики като Русия – остават черни станции.

Може би повече притеснение бъди липсата на доверие във и между страните, ерозирайки от години на нарастващ национализъм и популистки лидери. В САЩ анкетата от Gallup показва, че политическата поляризация е отразена в опасенията на американците относно самия вирус. 73% от демократите казват, че се притесняват от епидемията, в сравнение само с 42% от републиканците.

В края на март групата на индустриализираните държави от Г-7 не успя дори да постигне съгласие в комюнике за пандемията COVID-19, тъй като САЩ настояха да използват термина „ухански вирус“, за да опишат епидемията.