Централната банка на Китай разполага с повече средства за борба с рецесията от Фед

Както показаха паническите разпродажби на акции в последните дни, коронаовирусът оказва огромно влияние върху световната финансова система.

За разлика от световната финансова криза през 2008 г. проблемът не е в свръхзадлъжнялостта на банките. Вместо това икономиките блокират, паричните потоци спират и предприятията не могат да обслужват дълговете си.

Централните банки в голяма част от развиващия се свят бързо намалиха референтните си лихвени проценти до около нулата. За да се преборят с драматичното икономическо забавяне причинено от коронавируса, сега те прибягват до крайни мерки, които могат да имат своите сериозни последици в бъдеще, пише Чарлс Хесуел, бивш директор търговия и инвестиции към британското посолство в Пекин и глобален ръководител на политиките във финансовия сектор към HSBC Holdings, в коментар за Nikkei Asia Review.

Това обаче не е така при Народната банка на Китай. Може да не е в състояние да претендира за независимост от правителството, както са останалите банкови регулатори в Западния свят, но сега тя се оказва със значително повече политически възможности за маневриране, тъй като е възприела коренно различен подход към финансовото регулиране. 

От известно време Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) преразглеждат своите стратегии за изпълнение на целите на политиката. Обща тема е недоумението относно неефективността на инструментите им за парична политика, желанието да не приемат част от вината за следващата финансова криза и консенсусът около фискалната политика.

Накратко, проблемът в развитите икономики, е, че тъй като производственият растеж е в застой, те не са устойчиви и понеже паричната политика остава далеч от нормалните граници, няма много място за приспособяването ѝ.

COVID-19 успя да активира капана за ликвидността, точно както Марк Карни, бившият управител на АЦБ, предупреди през януари, че той може да се появи със следващата криза: тъй като цените на акциите потънаха в САЩ, пазарите на облигации не успяха да убият ефекта от пониженията.

Фед бързо намали лихвените проценти и насърчи банките да използват своите буфери за капитал и ликвидност в подкрепа на домакинствата и бизнеса. АЦБ също направи съкращения, намали капиталовите изисквания за банките и предложи евтино финансиране в подкрепа на малкия бизнес.

Китайската централна банка разполага с повече инструменти за коригиране на политиката и поддържане на ликвидността. През последните дни тя наложи повече от 30 мерки в подкрепа на кредитирането на големите банки и предприятия, засегнати от епидемията.

За да освободи още повече капацитет за отпускане на кредити, тя намали дела на средствата, които банките са длъжни да поддържат в резерв като част от депозитите, и намекна, че може да позволи на банките също да намалят лихвите, платени по депозитите.

Основните различия в политиката между Китай и неговите западни партньори имат своите корени във времето на финансовата криза в Азия. В края на 1997 г. кредитополучателите изостават при плащанията между една пета и една четвърт от всички банкови кредити в Китай, сума почти равна на 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Властите в Пекин показаха критично разбиране на две основни концепции: първо, че банките създават кредит - парите, от които една икономика се нуждае за продуктивен растеж.

Второ, тъй като търговските банки създават до 97% от новите пари, икономиката е правилно разположена в балансите им, а не в централната банка. 

Приоритет на Пекин през 1998 г. беше да стабилизира банките си и да изчисти балансите им. Инжектира свеж капитал и прехвърля необслужваните им заеми на така наречените „лоши“ банки, т.е. към компаниите за управление на активи, за да се справи с положението. Заемите бяха закупени от банките по номинална стойност чрез хитър вариант на количествено облекчаване.

Като се съсредоточи върху поддържането на балансовия капацитет на своите търговски банки за отпускане на продуктивни заеми, Китай върна икономиката си към стабилна траектория на растеж, избягвайки едно загубеното десетилетие на свиване на кредитите. Вместо върху ролята на банките в по-широката икономика, западните политици се фокусират след 2008 г. върху безопасността на техните търговски банки, като изискват от тях да поддържат по-високо съотношение на капиталова адекватност, пропорционално на своите активи.

Ако търговските банки бяха просто посредници, тогава въздействието на по-високите капиталови изисквания би било просто по-високи лихви по заемите. Но като създатели на кредити, увеличеното съотношение на капиталова адекватност, на базовия собствен капитал от първи ред и на капитала от първи ред, намалява капацитета на банковите баланси за създаване на новите пари, необходими за растеж.

Банковият капитал е опора срещу неочаквани загуби, такъв вид загуби, които вероятно ще бъдат предизвикани от COVID-19. Капиталовите изисквания за банките трябва да се повишават, за да отразяват по-високите рискове за активите и да намаляват нивото на ливъридж, а не защото времето е добро. Фед и останалите западни централни банки искат твърде много, като очакват банките да намалят капиталовата си защита сега, когато времената са лоши.

На Запад централните банки са използвали количествено облекчение, за да изкупуват добри активи вместо лоши и са прехвърлили значителна част от икономиката в своите баланси, ограничавайки пространство за по-нататъшно коригиране на паричната политика. Банковото регулиране повиши изискванията за капитала, като намали капацитета на балансите на търговските банки и сви ликвидността на пазара.

Нарушени са както капацитетът, така и еластичността на банковите баланси в развития свят. Ето защо Западът започва борбата срещу приближаващата глобална рецесия, вследствие от разпространението на коронавируса, от по-лоша позиция спрямо Китай.