Отношението към коронавируса раздели Америка и Европа

Отношението на Доналд Тръмп към кризата с коронавируса не беше просто предвидимо. То беше предвидено. През март 2016 г. Арт Каплан, биоетик от Нюйоркския университет, публикува блог за въображаема пандемия при тогавашното почти немислимо президентство на Тръмп, пише Саймън Къпър за Financial Times.

Каплан предвиди точно много подробности. Той говори за вирус, който преминава от животни на китайските пазари към хора с „леталност, невиждана от избухването на испанския грип през 1918 г.“ Хората се призовават да „стоят вкъщи и да носят маски“. Тогава президентът Тръмп се включва в действието, затваряйки граници и преглеждайки пътниците от международните полети. „Мнозина изтъкнаха, че тези мерки не дават резултат и че мутиралият вирус вече е в САЩ“, пише Каплан.

Но Тръмп „отбеляза, че имигрантите често носят болести“ и предположи, че пандемията е „част от конспирация“. „Започва политическа битка между Тръмп, непокорни губернатори от много щати и правителствения Център за контрол на заболяванията и превенция на фона на освирквания от международната общност“, казва Каплан. В крайна сметка Тръмп се замесва в „търговската война с китайците, за да ги накаже за допускането на епидемията“.

По време на криза откривате какви са хората и държавите. Вече знаехме кой е Тръмп, но какво разкрива настоящата ситуация за половината американци, които той представлява, и за Европа? И в двата региона се намират тъжни прилики. Нито САЩ, нито Европа (с изключение на Германия) можаха да укротят тази пандемия чрез ранно проследяване и тестване, както направиха Южна Корея и Сингапур.

И Европа, и САЩ разрушават планетата, за да обогатят населението си, но въпреки това не успяват да облагодетелстват по-голямата част от него. Едва тази зима британските средни заплати за кратко възстановиха предкризисното си ниво от 2007 г. Сега други европейски страни могат да паднат под тази граница. Средният доход на долната половина от американците стагнираше около 15 000 долара в продължение на 40 години допреди пандемията, изчислява Тома Пикети в новата си книга „Капитал и идеология“.

И САЩ и Европа не проявяват голяма международна солидарност. Тръмп спря полети от Европа без да предупреди европейците; страните от Северна Европа продължават да блокират предложенията за общи европейски облигации, тласкайки Испания и Италия към нова ера на депресия и строги икономии. Даренията от маски и защитни комплекти, както и лекуването на няколко десетки френски и италиански пациенти в Германия не могат да прикрият този провал. Привържениците на Brexit не трябваше да се притесняват: няма европейска супердържава.

Но по други въпроси, свързани с живота и смъртта, Европа и американските републиканци се разминават. Последните се придържат към Тръмп в самоубийствен курс, който няма европейски еквивалент. До тази пандемия тръмпизмът имаше "единствено шеговито" качество. Много републиканци го използваха като начин да го прикрепят към крайбрежните елити, а не като практическа идеология. Те можеха да отхвърлят климатолозите и други експерти без да понесат непосредствена вреда.