Еврооблигациите могат да спасят ЕС, но и да го потопят

За разлика от това идеята зад еврооблигациите има съвсем различен произход. Както първоначално беше предвидено те все пак ще бъдат издавани от държавите членки, но гарантирани от всички страни в еврозоната. Всъщност това ще е все едно Калифорния да емитира дълг и всичките 50 американски щата да гарантират за него. Колко ентусиазирани биха били тексасците? И колко биха се зарадвали калифорнийците, ако тексасците се появят в Сакраменто, за да им кажат как да намалят бюджета си? Заменете италианци с калифорнийци и немци с тексасци, и ще схванете смисъла.

Предложенията за еврооблигации се променят впоследствие (има поне осем версии). Но независимо от вариациите, те запазиха ключовото си различие от ясната концепция на Хамилтън. Най-известната идея е да се раздели дълга на държавите членки от еврозоната на два транша - сини облигации на стойност до 60% от БВП на всяка страна и червени облигации за всичко над този праг. Сините облигации ще бъдат „взаимни“, може би съвместно емитирани и със сигурност гарантирани от всички, и по този начин биха получили оценка топ рейтинг AAA. Червените облигации ще бъдат от по-долен клас и няма да разполагат с общата отговорност на държавите, поради което ще бъдат оценени по-ниско.

Но данъчните приходи за погасяване на облигациите все още ще се събират от отделните държави членки, а националните законодателни органи решават как да облагат и харчат. Не е изненадващо, че холандците, германците, австрийците и финландците, сред други, се опасяват, че южните парламенти могат просто да облагат твърде малко и да харчат твърде много, знаейки, че при криза северните данъци ще удовлетворят техните кредитори. Учените наричат ​​това „морален риск“. За да се смекчи той, северът ще настоява за по-строги фискални правила, но Рим и Мадрид не биха били щастливи от тях. Отново става въпрос за тексасци и калифорнийци.

Ето два от многото начини, по които еврозоната, а може би и целият ЕС, може да се разпадне в следващото поколение. При първия сценарий северът упорито се противи на всяка форма на „взаимно” издаване на дълг. Южняците, негодувайки от тази липса на солидарност, се обръщат към националистите и нападащите Брюксел популисти като Матео Салвини, които извеждат страните си от еврозоната и може би извън ЕС, вероятно приемайки пари от Китай вместо това, или от който и да е друг приятел, който намерят.

Във втория сценарий северът се съгласява на взаимен дълг, започвайки с коронаоблигации, които след това разширява. Но югът е унижен от правилата за строги икономии, наложени от Брюксел, след като депресията от коноравирусната криза приключи. А северняците се примиряват с ужасния „трансферен съюз“, в който техните трудно изкарани евра се наливат в бездънната яма на юга. Сега северът се обръща към националисти и анти-брюкселски популисти и напуска ЕС.

Това, което е необходимо наистина са облигации в стил Хамилтън. Европа трябва да предприеме тази историческа стъпка и да емитира общи облигации, да облага с данъци, като гласува за всичко това на федерално ниво. В действителност еврозоната се нуждае от правителство, с финансов министър и законодателен орган, което може да бъде подзвено на Европейския парламент. В началото то може да е малко, но с течение на времето ще трябва да изземе функции от държавите (като застраховките срещу безработица, да речем).

Всичко това ще изисква промени в европейските договори и, по-важното, в мисленето. Точно както по времето на Хамилтън. Но може би това е съществената разлика: американците през 1790 г. наистина искаха съединени щати, докато европейците през 2020 г. не искат. Ако Волкър беше наоколо, щеше да повтори: Няма европейски Александър Хамилтън. За съжаление това означава, че пред ЕС има само лоши опции.