Коронавирусът ще промени света завинаги

Сюрреалистичната атмосфера на пандемията Covid-19 ми припомня как се чувствах като младеж в 84-та пехотна дивизия по време на битката при Булж, пише за Wall Street Journal 96-годишният Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ и съветник по националната сигурност в администрациите на Ричард Никсън и Джералд Форд.

Сега, както в края на 1944 г., има усещане за надигаща се опасност, която е насочена не към някой конкретен човек, а удряща наслуки и опустошително. Но има важна разлика между това далечно време и нашето. Американската издръжливост тогава беше подкрепена от крайна национална цел. Сега, в разделена държава, е необходимо ефективно и далновидно правителство за преодоляване на препятствия, безпрецедентни по сила и глобален обхват. Поддържането на общественото доверие е от решаващо значение за социалната солидарност, за връзката между обществата и за международния мир и стабилност.

Нациите се сплотяват и процъфтяват заради вярата, че техните институции могат да предвидят бедствията, да спрат въздействието им и да възстановят стабилността. Когато пандемията Covid-19 приключи, институциите на много страни ще се възприемат като провалили се. Дали тази оценка е обективно справедлива е без значение. Реалността е, че светът никога няма да бъде същият след коронавируса. Да се ​​спори сега за миналото само прави по-трудно да се направи това, което трябва.

Коронавирусът удари с безпрецедентен мащаб и свирепост. Разпространението му е експоненциално: случаите в САЩ се удвояват на всеки пети ден. Към момента няма лек. Медицинските доставки не са достатъчни, за да се справят с прииждащите вълни от случаи. Отделите за интензивно лечение са на ръба (или отвъд него) на претоварването. Тестването е неадекватно на задачата за идентифициране на степента на инфекция, още по-малко за спиране на нейното разпространение. От успешната ваксина вероятно ни делят от 12 до 18 месеца.

Администрацията на САЩ свърши солидна работа в избягването на незабавна катастрофа. Окончателният тест ще бъде дали разпространението на вируса може да бъде спряно и след това обърнато по начин и в мащаб, който поддържа общественото доверие в способността на американците да управляват себе си. Кризисните усилия, колкото и да са големи и необходими, не трябва да изтласкват неотложната задача за стартиране на паралелни усилия за преминаване към посткоронавирусен ред.

Лидерите подхождат към кризата предимно на национална основа, но разпадащите обществото ефекти на вируса не признават граници. Докато отражението му върху човешкото здраве ще бъде (да се надяваме) временно, политическите и икономическите катаклизми, които той отприщи, могат да продължат с поколения. Нито една страна, дори и САЩ, не може да преодолее вируса с чисто национално усилие. Справянето с нуждите на момента трябва в крайна сметка да бъде съчетано с глобални визия и програма за сътрудничество. Ако не можем да направим това едновеременно, ще се изправим пред най-лошото поотделно.

Извличайки поуки от разработването на плана Маршал и проекта Манхатън, САЩ са длъжни да положат големи усилия в три области. Първо, засилване на глобалната устойчивост на инфекциозни заболявания. Триумфи на медицинската наука като полиомиелитната ваксина и изкореняването на едрата шарка, или нововъзникващото статистическо-техническо чудо на медицинската диагноза чрез изкуствен интелект, ни приспаха в опасно самодоволство. Трябва да разработим нови техники и технологии за контрол на инфекции и съответни ваксини за голяма популация. Градовете, щатите и регионите трябва последователно да се подготвят да защитят своето население от пандемии чрез складиране, съвместно планиране и авангардни научни изследвания.

Второ, излекуване на раните на световната икономика. Глобалните лидери научиха важни уроци от финансовата криза през 2008 г. Сегашната икономическа криза е по-сложна: свиването, причинено от коронавируса, по своята скорост и глобален обхват не прилича на нищо досега известно в историята. И необходимите мерки за общественото здраве, като социалното дистанциране и затварянето на училища и предприятия, допринасят за икономическата болка. Програмите трябва също да се стремят да облекчат ефектите от задаващия се хаос върху най-уязвимото население в света.

Трето, защита на принципите на либералния световен ред. Основополагащата легенда за съвременното управление е град, обграден със стени, защитен от мощни владетели, понякога деспотични, друг път благосклонни, но винаги достатъчно силни, за да защитят хората от външен враг. Ренесансовите мислители преформулират тази концепция, като твърдят, че целта на легитимната държава е да осигури основните потребности на хората: сигурност, ред, икономическо благополучие и справедливост. Хората не могат да си осигурят тези неща самостоятелно. Пандемията създаде анахронизъм, възраждане на оградения със стени град в епоха, когато просперитетът зависи от глобалната търговия и движението на хората.

Световните демокрации трябва да защитават и поддържат своите ценности от Просвещението. Глобалното отдръпване от баланса между властта и легитимността ще доведе до разпадане на социалния договор както на вътрешно, така и на международно ниво. И все пак този хилядолетен въпрос за легитимността и властта не може да бъде решен едновременно с усилията за преодоляване на Covid-19. Сдържаността е необходима от всички страни - както във вътрешната политика, така и в международната дипломация. Трябва да се определят приоритети.

Изминахме пътя от битката при Булж до свят на нарастващ просперитет и повишено човешко достойнство. Сега живеем в епохален период. Историческото предизвикателство за лидерите е да управляват кризата, докато изграждат бъдещето. Провалът може да подпали света.