Еврозоната рискува по-лоша от предишната дългова криза

Икономическите и финансовите прогнози са обвити в несигурност повече от всякога. Перспективите за държавните кредитни рейтинги в еврозоната обаче видимо се очертават като обезкуражаващи. Шокът, който се стовари върху валутния блок на Европейския съюз (ЕС), заплашва да се превърне в сериозна заплаха за публичните финанси, пише за Financial Times Мориц Кремер, главен икономически съветник на Acreditus, консултантска компания в областта на риска, разположена в Дубай.

По време на предишната криза съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната се повиши от 65 на сто през 2007 г. до 90 на сто през 2012 г. Въпреки годините на затягане на коланите и консолидация на бюджета само около една четвърт от това увеличение беше стопено до края на 2019 г., когато делът на дълга бе 84 на сто.

За илюстрация Кремер приема сценарий „10/10“, при който тази година темпът на растеж на номиналния БВП на еврозоната се свива с 10 процентни пункта в сравнение с миналата (тъй като номиналният БВП нарасна с 3% през 2019 г., това съответства на свиване от 7 на сто през 2020 г.) и бюджетните дефицити се влошават с 10 процентни пункта (тъй като дефицитът през 2019 г. бе 0,9 на сто от БВП, това съответства на 10,9 на сто дефицит през 2020 г.).

При този сценарий публичният дълг на еврозоната ще скочи от 84 на 103 на сто от БВП през тази година.

Това натрупване на дълг би отнело от доста бързия темп на растеж в някои страни. След предишната финансова криза на еврозоната бяха необходими три години, за да се върне към нивата на номиналния БВП от 2008 г., и пет години, за да намали пиковите бюджетни дефицити от 2009 и 2010 г. с две трети.

Ако се приеме съпоставим темп на икономическа и фискална корекция от 2021 г. нататък, публичният дълг в еврозоната ще продължи да нараства до 112 на сто от БВП през 2022 г. При този сценарий увеличаването на държавните дългове ще засенчи темповете на ръст от предишната криза. По-тревожното е, че това ще се случи с най-уязвимите държави членки, които сега имат значително по-слаба изходна позиция.

Разбира се, еврозоната не е една държава. Тя няма собствен дълг. За съжаление, страните с най-висок коефициент на дълга са тези, които ще видят как той расте най-бързо. Според сценария „10/10“ дългът на Италия например ще нарасне до 158 на сто от БВП тази година и до 167 на сто през следващата. Дотогава съотношението на дълга на Франция ще бъде 135 на сто, на Португалия - 144 на сто, а на Испания - 129 на сто.