Еврозоната рискува по-лоша от предишната дългова криза

Дългът на Германия ще се задържи на ниво от 80%, а на Холандия - около 70%, като дисперсията на дълговите съотношенията в еврозоната ще продължи да се разширява неумолимо. Тази симулация дори не отчита, че страни с висок дълг като Испания и Италия изглежда, поне засега, са по-силно засегнати от извънредната здравна ситуация, отколкото държавите с по-нисък дълг.

Държавите с по-висок дълг и по-специално Италия ще приближат нива, които ще повдигнат въпроси за устойчивостта на публичните им финанси. Тъй като им липсва гъвкавост по отношение на валутните курсове и паричната политика, тези правителства имат по-нисък капацитет за поемане на дълг от онези, които могат да използват изцяло тези лостове, като Великобритания или Япония.

Досега кредитните агенции остават забележимо мълчаливи. Moody's и S&P не обявиха нито една промяна на перспективата по рейтинга за държава в ЕС. Промяната на перспективата не е понижаване на рейтинга, а просто индикация, че то става по-вероятно през следващите две години. Това контрастира с доста бързия начин, по който агенциите намалиха рейтингите на корпоративни емитенти, относно които политическите и обществените реакции срещу агенциите обикновено са по-приглушени.

Ако приемем, че в крайна сметка отговорът на рейтинговите агенции на коронавирусната криза ще бъде пропорционален на реакцията им от кризата с в еврото, тогава средният рейтинг ще намалее с около три степени. Това би било проблем. Рейтингите на Италия - най-големият европейски длъжник, са само една или две степени над инвестиционното ниво, в зависимост от агенцията. Същото важи за Португалия, докато в момента Испания има малко по-комфортен буфер от три до четири степени.

Като се имат предвид огромните икономически последствия, застрашаващи Италия, възможността нейният дълг да се плъзне към неинвестиционната (спекулативна) зона не бива да се отхвърля. Опитът на Гърция от 2010 г. е отрезвяващ: когато тя отпадна от индексите за облигации с инвестиционен клас имаше огромно количество принудителни разпродажби, като базата от инвеститори във високодоходни ДЦК, които да хванат този „падащ нож”, просто я нямаше. Знаем как завърши всико това. Дългът на Италия е 20 пъти по-голям. Финансовите последици може да имат същия магнитуд.