Банките трябва да отглеждат младите си таланти както добрите футболни клубове

Всичко се променя във висшия ешелон на големите европейски банки. HSBC и ING търсят нови главни изпълнителни директори. Barclays вероятно също ще се присъедини към лова, тъй като британският кредитор се оглежда за кандидати да заменят Джес Стейли. UBS, Credit Suisse и Royal Bank of Scotland наскоро назначиха нови ръководители, пише Financial Times в редакционен коментар.

Звездните банкови шефове, както и ефективните футболни мениджъри, са пословично трудни за намиране. Правилният кандидат трябва да притежава широчина на познанията, включително политически умения да навигира при постоянно променящия се регулаторен натиск. Специфичният опит в индустрията също е все по-търсен: Тиджан Тиам, уволненият ръководител на Credit Suisse, беше рядко изключение, като се има предвид неговия опит в застраховането.

Това, което затруднява търсенето, е недостигът на вътрешни кандидати при много от банките. HSBC търси наследник на Джон Флинт от миналия август. Ноел Куин, бившият шеф на търговското банкиране, който стана временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор, засега не успява да получи одобрението от председателя Марк Тъкър. Жан Пиер Мустие, изпълнителен директор на италианската UniCredit, който беше определен като предпочитан от борда външен кандидат, се отказа. Последните случаи на вътрешно издигане са по-скоро изключение, отколкото правило: Алисън Роуз в RBS и Томас Готщайн в Credit Suisse.

Настоящите борби за лидерство са в много отношения представителни за по-широката криза, обхванала европейското банкиране. Почти по всяка мярка големите банки на континента имат затруднения след финансовата криза. Те са по-малко печеливши и по-малко ценни от преди. Те са притиснати от ултраниските или отрицателни лихви, слабите приходи от инвестиционното банкиране и забавянето на икономическия растеж. По-строгите регулации след кризата, както и липсата на последователна насока от европейските регулатори, също потискат финансовите резултати. Проблемът в отрасъла се дължи отчасти на преместването на финансистите към по-малко регулирани и по-доходоносни области, като непубличния капитал и управлението на активи. Също така много способни и амбициозни европейски банкери отидоха в конкурентите от Уолстрийт, където заплащането често е значително по-високо. За разлика от Европа, банкирането като цяло си възвърна статута на уважавана професия от другата страна на Атлантическия океан.

След кризата разделението между банковото дело в САЩ и Европа се проявява и във финансовите резултати. Средната възвращаемост на собствения капитал на европейските банки е 7 на сто през 2018 г., по-малко от половината от средните 16 на сто, генерирани от големите американски кредитори, сочат последните данни на Европейския банков орган, посочват анализаторите на Citigroup.

Като оставим макроикономическите сили настрана, бордовете на европейските банки трябва да поемат известна отговорност за проблемите със смяната на шефове. Важността на отхранването и запазването на вътрешния талант беше подчертана през 1997 г., когато консултантката компания McKinsey за първи път идентифицира „войната за таланти“. Развитието на вътрешните кандидати при европейските кредитори е слабо. Твърде често главните изпълнителни директори не полагат грижи за подопечните им от страх, че могат да се превърнат в съперници.

Някои банки на Уолстрийт, много от които се радваха на стабилни периоди при дългогодишни ръководители, скоро ще се сблъскат с проблема с наследяването. Един от начините за фокусиране върху въпроса е да се приведе възнаграждението в съответствие с правилното планиране на приемствеността.

Европейските регулатори също имат своята роля. Има знаци, че те стават все по-благоразположени към трансграничните сливания. По-интегрираната банкова система ще помогне за създаване на европейски шампиони в сектора. Предизвикателствата само ще се увеличават, тъй като изискванията на дигиталната ера засилват натиска върху следващото поколение лидери. Банките, както най-добрите футболни клубове, трябва да отглеждат младите си таланти. Ако позицията в класирането затруднява привличането на водещ голмайстор, поне ще има стабилен приток на вътрешни кадри за ръководните постове.