Мащабният китайски план за Африка пропада

Освен, кредитната експанзия в Африка, Китай залага много и на преките инвестиции, главно чрез своите държавни предприятия. Между 2008 г. и 2018 г. китайските преки чуждестранни инвестиции в Африка са нараснали от 7,8 млрд. долара до 46 млрд. долара, според официалните данни.

Търговията с стоки между Китай и Африка е нараснала от 107 млрд. долара до 204 млрд. долара през 2018 г. въз основа на данните, предоставени от китайското правителство.

Но въпросът е дали Китай може да разшири търговията си с Африка и да запази достъпа си до суровини, без да разчита на въпросните близо 200 млрд. долара под формата на двустранни заеми и преки чуждестранни инвестиции.

Може би Китай нямаше да плати толкова висока сума, ако се беше сдобил с въпросните суровини на открития пазар. Надеждата на Пекин, че прекият или полудиректният контрол върху ресурсите ще осигури на Китай по-голяма сигурност, е илюзорна.

Отпуснатите от Китай кредити и направените директните инвестиции в мини, петролни находища и пътища в крайна сметка са в полза на получателите, националните правителства на Африка и политическите елити. Китай няма сила да предотврати национализацията на своите инвестиции или неизпълнение на заемите си.

Ако се стигне до прекъсване на доставките поради конфликт в Африка или по дългите морски комуникационни линии с Китай, теоретичното предимство на директния контрол ще бъде разрушено, тъй като на Китай, поне засега, липсват военните възможности да защитава икономически изгодните обекти в Африка.

Китайската игра в Африка също пропадна благодарение на неподходящото време за изпълнение. Китайската инициатива спрямо континента съвпадна с пика на последния стоков суперцикъл, който изстреля нагоре цените на суровините, този път подпомогнат от китайското търсене. В резултат на това китайските компании платиха най-високата цена за активи, които най-вероятно са загубили голяма част от стойността си след последвалия срив в цените.

Сега, когато пандемията от коронавирус е на път да опустоши крехките икономики в Африка, Китай се нуждае от прагматична стратегия за излизане от затрудненото положение, в което е попаднал. Пекин трябва да осъзнае, че съществува малка вероятност да възстанови по-голяма част от своите потънали инвестиции или заеми поради икономическото въздействие на вируса върху Африка.

Единствената разумна политика в момента пред Пекин е да представи отпуснатите заеми като хуманитарен жест. Подобна драматична стъпка ще бъде изгодна за Китай, който в момента страда от засилени критики от страна най-вече на САЩ относно вината за разпространението на коронавируса.