Мащабният китайски план за Африка пропада

Търговските дейности на Китай в Африка, като инвестиции, инфраструктурни проекти и банково кредитиране, отдавна привличат вниманието. Критиците обвиняват Пекин, че практикува нова форма на икономически колониализъм, за да се сдобие с контрол върху ценните природни ресурси на континента, като примамва наивните африкански държави в така наречените „дългови капани“, пише в коментар за Nikkei Asia Review Минсин Пей преподавател в Claremont McKenna College

Въпреки че тази перспектива доминира в наратива за икономическите връзки на Пекин с Африка, тя вероятно преувеличава стратегическото прогнозиране на Китай и пренебрегва клопките за големия залог на Китай. 

Тъй като цените на петрола, медта и минералите, открити в Африка, спаднаха значително на фона на глобалния икономически крах, перспективите за финансираните от Китай проекти изглеждат помрачени. Азиатската суперикономика е изправена пред нарастващ натиск да опрости десетките милиарди долари заеми, които е отпуснала на африканските страни от началото на този век. Злоупотребата с африканските жители в Китай по време на епидемията породи критики относно проявите на расизъм и предизвика дипломатически протести срещу Пекин.

Дори диамантът в короната на икономическата ангажираност на Китай с Африка, инициативата „Един пояс, един път“ , е изложена на риск. Коронавирусът нанесе мощен удар върху китайската икономика, като през първото тримесечие тя се сви с 6,8%.

Появяват се и съмнения, че Пекин ще разполага с достатъчно ресурси да финансира „новия път на коприната“ занапред. Сигнал за това е липсата на референции в комюникетата на последните заседания на Политбюрото на Комунистическата партия на Китай относно „Един пояс, един път“.

В ретроспекция разгръщането на китайския проект в Африка не трябва да бъде изненада. Стратегията на Пекин се основава на недобри предположения и е изпълнена в неправилния момент.

Китайските лидери разглеждат Африка главно като източник на природни ресурси. Бързият растеж на Китай от началото на 90-те години на миналия век стимулира търсенето на петрол и минерали, като Африка попада в центъра на събитията, тъй като доминиращите многонационални компании имат слабо влияние на континента и Пекин лесно може да ги победи, за да спечели дялове в местната петролна и миннодобивна промишленост.

По неизвестни причини китайското правителство смята, че като притежател на капитал и кредитор може по-добре да предостави сигурен достъп до критични суровини там.

В резултат на това Китай се превърна в най-активния нетрадиционен кредитор в Африка. Според проучване на Johns Hopkins University Китай е отпуснал 152 млрд. долара на 49 африкански страни между 2000 г. и 2018 г. Световната банка изчислява, че към 2017 г. стойността на заемите на Китай за африканските страни от юг от Сахара е била 64 млрд.  долара.