Забавянето на интеграцията на Западните Балкани увеличава влиянието на Китай

Китайската заплаха

Междувременно експертите спешно предупреждават за нарастващото влияние на Китай в Югоизточна Европа. „Геоикономическите интереси на Китай могат да бъдат реализирани сравнително с малко ресурси“, казва Холцнер. Китай постигна пропаганден успех чрез ефективната за телевизиите и медиите като цяло доставка на защитно облекло. А инфраструктурните проекти на Китай сега са финансово съпоставими с инфраструктурните проекти на ЕС.

Сръбският президент Вучич обича да използва стремежа на Пекин и Москва за влияние като лост срещу ЕС, който изисква реформи по отношение на върховенството на закона в рамките на преговорите за присъединяване. Турция и Саудитска Арабия също участват с проекти в региона. Само и единствено политическите интереси на държавите от ЕС най-накрая ги накараха да се съгласят да започнат преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, казва евродепутатът от Зелените Райнхард Бютикофер.

Заедно с други евродепутати Бютикофер призова Европейската комисия да освободи Балканите от забраната за износ на медицинско оборудване, което междувременно и стана. Освен това ЕК и Европейската инвестиционна банка обещаха на страните финансова помощ от над 3,3 милиарда евро. Тези пари трябва да се използват, наред с други неща, за спешна медицинска помощ и икономическо и социално възстановяване.

ЕС е „рамо до рамо" със своите партньори в Западните Балкани, заяви председателят на Съвета Шарл Мишел. „Това е безпрецедентен ангажимент за подкрепа и ясен символ на това колко важни са нашите отношения с тези страни за нас“, потвърди и австрийският министър за Европа Каролине Едщадлер (ÖVP).

Но според специалистите помощта за милиарди за Западните Балкани няма да е достатъчна. „Това е малко под два процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните кандидатки, което е по-скоро малък размер на подкрепата предвид всеобхватните мерки за подкрепа, които понастоящем се прилагат в Западна Европа и ЕС“, заяви Гюнтер Дойбер, анализатор за Източна Европа от австрийската Raiffeisen Bank International. „В самия регион почти няма значителни буфери. Някои страни, като Албания, Сърбия или Черна гора, се характеризират с доста високи коефициенти на държавен дълг“, предупреждава балканският експерт.

Гъвкава помощ за Западните Балкани

Икономистите призовават да се ускори процесът на сближаване. „ЕС би трябвало от собствен интерес да ускори процеса на сближаване и евентуално да даде възможност за определени мерки за интеграция и достъп до отделни фондове на ЕС дори преди пълното присъединяване към ЕС, за да направи процеса необратим“, казва източноевропейският експерт Холцнер.

Повече финансиране би било много важно за Западните Балкани и е свързано с ниски разходи за ЕС. В крайна сметка БВП на Западните Балкани е само около половината от БВП на Гърция. „Сравнително малко пари оказват голямо влияние в Западните Балкани“, казва Холцнер.

Пандемията сложи край на процеса на икономическо догонване в страните от Югоизточна Европа и вероятно ще продължи да ги безпокои още години напред. Raiffeisen, която е силно представена на Балканите, очаква БВП в повечето страни в региона да спадне с между четири и шест процента.

Виенският институт за международни икономически сравнения предвижда среден спад от пет процента за тази година. „Ако ЕС сега предостави на региона небюрократична и гъвкава подкрепа, би могло след кризата местните политици да окажат натиск върху своите съграждани за реформи, а проектите за присъединяване да се превърнат в стратегии на успеха", заяви анализаторът от Raiffeisen Дойбер. В противен случай съществува риск от рецидив на националния популизъм в региона, което характеризира някои страни кандидатки, като Сърбия и Черна гора.