Сред коронакризата ЕС се издига на нивото си

ЕС представлява политическа воля, изтъкана от институционална плът. През 2012 г. отговорих на широко разпространения скептицизъм в американските финансови кръгове относно оцеляването на еврозоната, като отбелязах, че Алексис де Токвил, пишещ през 1830-те, се е съмнявал дали САЩ могат да преживеят отцепване на някои щати от юга. Но американския север показа нужната воля и сила. По подобен начин има тенденция външните хора да подценяват какво означава ЕС за основните му членове. Договорката между Меркел и Макрон е напомняне за това.

В близко бъдеще отговорът на икономическата криза ще дойде най-вече от националните фискални политики, макар и подкрепени от ЕЦБ. Но самата ЕЦБ от своя страна трябва да бъде подкрепена от френско-германското предложение, което вече е част от новия план на ЕК. „Пестеливата четворка“ (Холандия, Австрия, Дания и Швеция) ще се опита да го спре, но вероятно ще се провали.

Новият фонд на ЕК се състои от 440 млрд. евро грантове (решаващ елемент), 60 млрд. евро гаранции и 250 млрд. евро заеми. Две трети от субсидиите ще се насочват чрез „Механизъм за възстановяване и устойчивост“. Средствата ще бъдат набрани от капиталовите пазари между 2021 и 2024 г., като ще бъдат изплащани в продължение на няколко години. За да придобием по ясна представа за пакета в размер на 750 млрд. евро, това е близо 1,5 на сто от БВП на ЕС за три години.

Както твърди Анатол Калецки от Gavekal, френско-германското предложение е много по-значимо, отколкото внушават тези сравнително скромни числа. То включва две иновации: способността на ЕК да взема заеми и така да създава нов клас облигации на ЕС; и фактът, че заемите ще се финансират от нови европейски данъци върху въглеродните емисии или финансовите и дигитални транзакции. Силата на данъчните приходи, която възможността за вземане на заеми впряга, може да бъде огромна. Ако например ЕС емитира безсрочни облигации (перпетуитет) при доходност от 1% (консервативно предположение), той може да заеме завинаги 100 млрд. евро върху годишни приходи от 1 млрд. евро. Това е сериозна работа.

И все пак това не е точно Хамилтънов момент. В случая на ЕС това не е план за поемане на дълг. Освен това е важно, че ЕС няма федерален политически процес. Бюджетните решения трябва да се вземат с единодушие. Въпреки всичко това е голяма символична крачка напред, тъй като демонстрира солидарност и на практика създава нов финансов инструмент, който ще се финансира от европейски данъци.

Това е момента на Меркел. За пореден път този вечно предпазлив политик направи решителен ход. ЕС е обсаден отвън и отвътре. Дали това предложение ще бъде достатъчно, за да устои на този натиск? Надявам се. Европейската идея беше отговор на разрушителния национализъм. Тя трябва да оцелее.