Сред коронакризата ЕС се издига на нивото си

Европейският съюз беше роден от катастрофа и премина през криза. Днес той е изправен пред заплахи на много фронтове. Ако не успее да се справи с тези предизвикателства, може дори да се разпадне. За щастие Ангела Меркел разбира това. Германският канцлер остава довереният лидер на европейска държава, без която ЕС не може. Като договори радикален нов финансов план с френския президент Еманюел Макрон, тя преобрази възможностите пред ЕС. Това е още един „каквото и да е необходимо“ момент (подобно на ангажимента на бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги за запазване на еврото - бел. ред.), този път от водещите европейски политици, потвърждаващ, че Германия и Франция ще допуснат ЕС да се провали, само ако техните електорати загърбят елитите си, както направиха американците и британците. Но историята е белязала народите от тези две страни твърде дълбоко, за да рискуват подобна инфантилна политика, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Помнете историята на ЕС. Общността за въглища и стомана и Европейската икономическата общност бяха създадени в отговор на Втората световна война. Единният пазар беше отговор на икономическата криза от 70-те години. Валутният съюз беше договорен през 1991 г. в отговор на обединението на Германия. Създаването на Европейския механизъм за стабилност и превръщането на ЕЦБ в модерна централна банка бяха резултат от финансовата криза в еврозоната.

Сега идва икономическата катастрофа Covid-19, с очаквано през тази година безпрецедентно намаление на БВП и несигурно възстановяване след това. Много повече от това обаче заплашва ЕС. Националистическите понастоящем САЩ се обърнаха срещу самата идея за интеграция на ЕС. Обединеното кралство се изолира някъде в Атлантическия океан. Китай и Русия предприеха политика „разделяй и владей“. Може би най-важното е, че лошият подход към финансовата криза в еврозоната раздели държавите членки и тласна Италия, преди всичко, към евроскептицизъм. Една анкета сочи, че при референдум за напускане на ЕС, 42 процента от италианците вече биха гласували „за”.

Covid-19 засегна неравномерно членовете на ЕС по отношение на смъртността и прогнозираните икономически ефекти. Според консенсуса тази година брутният вътрешен продукт на Италия ще се свие с 11 на сто, срещу 7 на сто спад в Германия. Може да е още по-лошо. ЕЦБ е готова да действа, за да поддържа доходността по държавните дългове управляема. Но с поразителен акт на отцепване от правния ред на ЕС, германският конституционен съд подкопа доверието в ЕЦБ.

Само на този опасен фон може да се разбере предложението на лидерите на Германия и Франция за нов фонд от 500 милиарда евро и последващо увеличение до 750 милиарда евро от Европейската комисия, което тя нарича „ЕС от следващо поколение“. Като отговор на непосредствената криза това може да не е решаващо. Но, що се отнася до по-дългосрочното бъдеще на ЕС, то е символично и на практика трансформиращо, ако не и широко обсъждания „Хамилтънов момент“ (по името на първия американски финансов министър, при когото по време на Гражданската война федералното правителство поема дълговете на щатите - бел. ред.) Тези двама лидери планират да направят каквото е необходимо за запазването на ЕС. То би трябвало да е достатъчно.