Държавите от ЕС формират нови фракции в битката за коронафондовете

Групата в подкрепа на безвъзмездната помощ

Тя включва Франция, Германия, Чехия, Гърция, Италия, Португалия, Испания.

Париж и Берлин първи призоваха за фонд за възстановяване от кризата с коронавируса. Идеята беше добре приветствана в Южна Европа, където силно задлъжнелите страни предпочитат трансферите от ЕС пред повече заеми.

Идеята се подкрепя и от някои страни в Източна Европа, въпреки че някои лидери са изнервени от огромния размер на предложението на Комисията и общата отговорност за изплащането на заема. „Ако искаме да подкрепим държави, които имат проблем с твърде голям дълг, вероятно няма да ни бъде от голяма полза, ако [увеличим] този дълг чрез заеми", писа чешкият премиер Андрей Бабиш в неотдавнашен анализ.

Той изразява подкрепа за субсидиите, но в разумен обем.

Групата на критиците на критериите за отпускате на помощ

Правителствата на ЕС още в момента, в който пакетът беше обявен, се опитват да разберат формулата, по която ще се отпускат средствата, и дали ще спечелят, или ще изгубят. Постоянните представители на ЕС в Брюксел вече започнаха дебат за предложената сума за безвъзмездни средства, която ще бъде на разположение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Според плана на Комисията тези субсидии ще бъдат разпределени по формула, която да отчита безработицата между 2015 г. и 2019 г., числеността на населението и брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението.

Тази група страни настоява разпределението на средствата по-добре да отразява прякото въздействие на коронакризата върху икономикити. „Нуждаем се от по-ясен анализ защо и къде наистина са нужни парите в резултат на кризата и как тези пари ще гарантират, че всички държави ленки ще излязат от тази криза по-силни от преди", каза нидерландският външен министър Стеф Блок пред Politico.

Инструментът за възстановяване трябва да е насочен към „страните, които са най-засегнати от кризата с коронавируса“, посочват от датското правителство в документ. Това мнение се споделя от повечето правителства и особено от тези, които смятат, че предложеното разпределение за техните страни не отразява икономическите щети, нанесени от коронавируса.

„Един от проблемите е, че този фонд се основава на данни, предхождащи Covid-19“, коментира ирландският министър по европейските въпроси Хелън Макенти пред RTÉ Radio One.

Допълнително утежнение на преговорите е и предложението на ЕК за разпределение на 50-те млрд. евро за сближаване по инициативата REACT-EU, което взема предвид БВП, безработицата и младежката безработица от 2020 г. и 2021 г. Тези данни не съществуват все още, което прави невъзможно държавите да изчислят колко ще получат.