Германия след Меркел ще втвърди тона си към Китай

Едно по едно демократичните правителства по целия свят втвърдяват позицията си по отношение на Китай. Това, което започна в Австралия и САЩ, се разпространява вече в Индия, Канада и Великобритания, пише Ноа Баркин от Rhodium Group в свой анализ за онлайн изданието Politico.

И сега за Германия. Берлин се отличава от глобалните играчи и се опитва да избегне директната критика към китайското политическо ръководство, дори когато Пекин експлоатира европейското разделение в разгара на коронакризата, организира масово задържането на уйгурските мюсюлмани и наложи драконовско законодателство за националната сигурност на Хонконг.

Германия не само мълчи, но и енергично защитава това мълчание. По-рано този месец министърът на икономиката Петер Алтмайер, близък съюзник на канцлера Ангела Меркел, каза в интервюта за Politico и Frankfurter Allgemeine Zeitung, че не е работа на Германия да поучава други държави. Алтмайер заяви, че все още вярва във "Wandel durch Handel" - идеята, че по-тесните търговски връзки ще тласнат Китай към по-свободна и по-отворена политическа система.

За критиците на нарастващата увереност на Китай и президента Си Дзинпин позицията на Германия се разглежда като основно препятствие.

И все пак, фундаментална промяна е в ход и в Берлин, дори и да не се случва със същия главозамайващ темп, както във Великобритания. През последната година възгледите за Китай се втвърдиха в целия германски политически спектър. Тъй като Меркел трябва да напусне поста си през следващата година, а е възможно и промяна на управляващата коалиция, нараства усещането, че изострянето на позицията е станало неизбежно.

"След като Меркел си отиде, мисля, че ще видим бърза промяна, вероятно драстична", заявява служител на Бундестага, който е политически свързан с нейните консерватори. Високопоставена фигура в германската индустрия се съгласява с това мнение и прогнозира, че импулсът зад една по-твърда линия ще е трудно да се спре, въпреки натиска от бизнес лобито да поддържа отношенията хармонични.

Подходът на Меркел към Китай дава приоритет на диалога, избягва конфронтацията или критиката и поставя на първо място интересите на шепа големи германски компании. Вече се виждат обаче големи пукнатини. Германският канцлер започна 2020 г. с решение да покаже, че Пекин може да бъде партньор за Европа, а не просто конкурент и системен съперник, както Европейската комисия го описа миналата година. Китай обаче отказа да се включи в тази игра и вместо това стана по-провокативен на фона на разгръщащата се криза с коронавируса.

Надеждите на Меркел да сключи договор за инвестиции между ЕС и Китай и да създаде отделни споразумения относно политиката в областта на климата и развитието на Африка също затихват. Срещата на канцлера със Си и лидерите на държавите от ЕС, първоначално планирана за средата на септември в източния град Лайпциг, беше отложена за неопределено време.

Членовете на собствения кабинет на Меркел и широката коалиция в рамките на Бундестага също отказват да  влязат в тона и. През уикенда висш служител на външното министерство, ръководено от социалдемократите, написа огромен коментар за Китай в списание Der Spiegel, който се четеше като слабо забулено отричане на подхода на Меркел.