Фед е в капана на корпоративната задлъжнялост

След като Фед започна бавно да повишава лихвите след този срив, той също така започна да предупреждава за корпоративната задлъжнялост. На всеки шест месеца, започвайки от ноември 2018 г., в доклада си за финансовата стабилност централната банка отбелязваше растящия бизнес дълг и потенциала му да изостри икономическия спад. През септември миналата година членът на борда на Фед Леъл Брейнърд заяви пред подкомисия към Конгреса, че „превишенията на пазарите на корпоративен дълг могат да засилят неблагоприятните шокове и да допринесат към загубата на работни места“.

„Свръхзадлъжнелите бизнеси може да изпитат проблеми с плащанията, когато печалбите им неочаквано спаднат, като могат да реагират посредством съкращаване на заетостта и инвестициите“, каза тя в изслушване, което бе пророческо в светлината на последвалия шок от Covid-19.

Такова забавяне на активността, обясни Брейнърд, „понижава инвестиционното търсене на рискови активи, като по този начин увеличава спредовете и потиска оценките. С натрупването на бизнес загуби и увеличаването на просрочията, банките стават по-малко склонни или способни да дават заеми. Това развитие се подхранва само, като потенциално превръща рисковете в по-сериозен финансови стрес или икономически спад.“

През март изглежда се случи точно това. Печалбите спаднаха бързо, безработицата скочи рязко, кредитната активност се забави, след като цените на облигациите се сринаха, а компаниите започнаха да просрочват своя дълг.

Тогава Фед обяви, че ще разшири програмата си за количествено облекчаване и ще започне да купува корпоративни облигации. Ефектът беше мигновен. Без дори да направи покупка, самият сигнал за подкрепа от централната банка сви доходността по облигациите, наду цените им и отвори шлюзовете за най-скоростната и най-голяма кредитна експанзия в историята.

Фирмите, от авиокомпаниите до бизнеса с круизни кораби, които бяха на ръба на колапса, успяха да наберат пари, за да продължат да оперират. Намерението на Фед беше да възстанови функционирането на пазарите, а не да спаси фалиращите компании, но отделянето на двете не е лесно.

„Регулаторните намеси могат да помогнат на компаниите да издържат периода на слаби печалби чрез издаване на нов дълг и увеличаване на съществуващия кредит“, отбелязва последният доклад за финансова стабилност на Фед, публикуван през май. „Но много от тези фирми ще се окажат с още по-голям ливъридж, което означава, че уязвимостта на бизнеса вероятно ще остане повишена за известно време“.

Без растеж и инфлация, които да компенсират нарастването на задлъжнялостта, централната банка няма друг избор, според анализаторите, освен да поддържа курса, като гарантира, че предприятията могат да рефинансират новите си дългове. „Ако те не могат да го правят, ще настъпят масови дефолти и икономическа депресия“, изтъква Микелсен.