Фед е в капана на корпоративната задлъжнялост

Централните банкери прекараха години в предупреждения за опасностите от прекомерния корпоративен дълг. Но тяхната реакция на тазгодишната коронавирусна буря на финансовите пазари задълбочи проблема, пише Джо Ренисън за Financial Times. 

Това е Параграф-22 на политиките след 2008 г., а сега и на тези след пандемията. За да избегнат дългова криза, монетарните власти създават условия, които позволяват на компаниите да заемат още повече, увеличавайки потенциалната тежест на следващата криза. Нито един централен банкер не иска да насърчава прекомерното заемане, но и никой не желае да гледа отстрани как компаниите фалират, повишавайки безработицата и задушавайки икономическия растеж.

„Предпочитаното решение на дълговата криза е повече дълг“, казва Ханс Микелсен, кредитен стратег в Bank of America. „Няма как да се предотврати. Не можете да намалите дълга, ако не сте в състояние да ускорите неимоверно растежа, за да го компенсирате. Централните банки не могат да направят нищо."

Рискът сега е за сериозен провал в глобалното възстановяване от вируса. Ако това се случи, допълнителните пари, заети от компаниите, които очакват скоро печалбите им да се възстановят, могат да се окажат твърде малко, за да ги преведат през кризата. Така те ще бъдат изправени пред много повече дълг.

От началото на годината досега са издадени повече доларови корпоративни облигации, отколкото през цялата 2019 г., сочат данни на Refinitiv. През следващата година ще  бъде дължим повече дълг от всякога. И ливъриджът се покачва. Съотношението на нетния дълг на водещите компаниите към EBITDA (печалбата преди лихви, данъци и амортизации - бел. прев.) - обичайна мярка за тежестта на дълга - достигна повече от 2,4 пъти в края на второто тримесечие, най-високото ниво, откакто преди 19 години BofA почва да води статистика. Анализаторите на банката прогнозират, че коефициентът ще регистрира връх от 3,2 в края на тази година.

Дори и възстановяването да продължи, нарастващата дългова тежест на бизнеса ограничава пространството на регулаторите за повишаване на лихвите поради страх от драстично увеличаване на разходите за рефинансиране. „Централните банкери ще започнат да се оплакват от корпоративния ливъридж след няколко години, но той ще бъде най-вече тяхно собствено творение“, посочва Микелсен.

Били сме в това положение и преди. За да подкрепи боледуващата икономика след финансовия срив през 2008 г., Федералният резерв понижи драстично лихвените проценти и предприе количествено облекчаване - купуване на държавен дълг и ипотечни облигации - тласкайки инвеститорите да търсят сравнително по-висока възвръщаемост в по-рисковите активи като корпоративните облигации.

Това направи заемите евтини за бизнеса. Общата сума на търгуваните корпоративни облигации в САЩ се удвои през десетилетието след финансовата криза от 2008 г. до над 12 трлн. долара, показват данните на Refinitiv.