Има ли Великобритания външна политика?

Има ли Великобритания външна политика? Неуспехите в Ирак и Афганистан понижиха блеъровския апетит за външни намеси. Но референдумът за Brexit и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ разклатиха европейските и атлантическите стълбове на нашата стратегия. Обединеното кралство е обградено от руския опортюнизъм, а по отношение на Китай търси баланса между рисковете за сигурността и икономическите възможности. Междувременно светът навлиза в опасна, двуполюсна геополитическа ера, пише за Financial Times Саймън Фрейзър, управляващ партньор в консултантската компания Flint Global и бивш британски зам.-министър на външните работи. 

Твърдението, че напускането на ЕС ще открие магистрала пред глобалното влияние на Великобритания, винаги е било кухо. От 2016 г. насам влиянието на Обединеното кралство намалява. Военните ни сили почти не присъстват в конфликтните точки по света. А както отново показаха последните дни, сапунената опера Brexit подкопава нашата дипломация и меката ни сила. Засега има само проблясъци на нова посока.

По въпроси като Иран, изменението на климата и изключването на Русия от Г-7, Великобритания стои близо до позициите на ЕС. По отношение на Китай и Хонконг пък тя зае по-твърда позиция, която е по-тясно свързана със САЩ и разузнавателната общност „Пет очи", която включва още Австралия, Канада и Нова Зеландия. Налице е и подновен фокус върху правата на човека.

Това обаче не представлява последователна стратегия. Планираният за тази есен „интегриран преглед“ на сигурността, отбраната, развитието и външната политика трябва да допринесе за изработването й. Таймингът се определя от правителствения цялостен преглед на разходите, което - странно - означава, че ще се вземат решения без да се знае каква сделка, ако иозбщо, ще сключим с ЕС и кой ще бъде следващият президент на САЩ.

Предизвикателството е да се определи адекватна и характерна роля за една самостоятелна средна сила със силни традиции в дипломацията, отбраната, разузнаването, търговията и оказването на помощ. Не всичко се е променило. Макар и разкачена от ЕС, Великобритания остава важен играч в НАТО, Съвета за сигурност на ООН и други международни организации.

Прегледът трябва да започне с това кое е от най-голямо значение. Логичният списък би включвал избягване на конфликт между САЩ и Китай, поддържане на глобалния просперитет, предотвратяване разпространението на ядрено оръжие, справяне с екологичните щети и изменението на климата, и подкрепа за многостранна система от международни правила. Винаги ще има спешни проблеми, като е важно как ще реагираме на тях. Но външната политика трябва да бъде насочена към трайни цели.