Има ли Великобритания външна политика? Неуспехите в Ирак и Афганистан понижиха блеъровския апетит за външни намеси. Но референдумът за Brexit и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ разклатиха европейските и атлантическите стълбове на нашата стратегия. Обединеното кралство е обградено от руския опортюнизъм, а по отношение на Китай търси баланса между рисковете за сигурността и икономическите възможности. Междувременно светът навлиза в опасна, двуполюсна геополитическа ера, пише за Financial Times Саймън Фрейзър, управляващ партньор в консултантската компания Flint Global и бивш британски зам.-министър на външните работи.
Твърдението, че напускането на ЕС ще открие магистрала пред глобалното влияние на Великобритания, винаги е било кухо. От 2016 г. насам влиянието на Обединеното кралство намалява. Военните ни сили почти не присъстват в конфликтните точки по света. А както отново показаха последните дни, сапунената опера Brexit подкопава нашата дипломация и меката ни сила. Засега има само проблясъци на нова посока.
По въпроси като Иран, изменението на климата и изключването на Русия от Г-7, Великобритания стои близо до позициите на ЕС. По отношение на Китай и Хонконг пък тя зае по-твърда позиция, която е по-тясно свързана със САЩ и разузнавателната общност „Пет очи", която включва още Австралия, Канада и Нова Зеландия. Налице е и подновен фокус върху правата на човека.
Това обаче не представлява последователна стратегия. Планираният за тази есен „интегриран преглед“ на сигурността, отбраната, развитието и външната политика трябва да допринесе за изработването й. Таймингът се определя от правителствения цялостен преглед на разходите, което - странно - означава, че ще се вземат решения без да се знае каква сделка, ако иозбщо, ще сключим с ЕС и кой ще бъде следващият президент на САЩ.
Предизвикателството е да се определи адекватна и характерна роля за една самостоятелна средна сила със силни традиции в дипломацията, отбраната, разузнаването, търговията и оказването на помощ. Не всичко се е променило. Макар и разкачена от ЕС, Великобритания остава важен играч в НАТО, Съвета за сигурност на ООН и други международни организации.
Прегледът трябва да започне с това кое е от най-голямо значение. Логичният списък би включвал избягване на конфликт между САЩ и Китай, поддържане на глобалния просперитет, предотвратяване разпространението на ядрено оръжие, справяне с екологичните щети и изменението на климата, и подкрепа за многостранна система от международни правила. Винаги ще има спешни проблеми, като е важно как ще реагираме на тях. Но външната политика трябва да бъде насочена към трайни цели.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
Асен Василев към Йотова: Ако не можеш да защитиш интереса на България, не ставаш за президент
Вучич: Румен Радев стана премиер след президентския пост, но това не го споменавате
преди 6 години Има. И за сега е да се утвърди на местото и положението на първи васал на световния хегемон! отговор Сигнализирай за неуместен коментар