За да победим популизма, ни трябват въздействащи фрази

Докато четете това, авторите на речи по целия свят ще са се заловили да напишат думите „международен ред, основан на правила“ в речите на министрите пред Общото събрание на ООН, което се открива във вторник. Имам послание за тях: моля, не го правете. Помислете отново и намерете по-добра форма, пише за Financial Times Тимъти Гартън Аш, професор по европейски науки в Оксфордския университет и старши член на Института Хувър.

Тази изтъркана фраза в международния дискурс беше използвана от не по-малко от 35 оратори в първите 20 пленарни заседания на общото събрание миналата година, с леки вариации, но винаги използвайки израза „основан на правила“. Външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб определи страната си като „сърцат защитник на международната система, основана на правила“. Терминът е толкова често използван във вътрешните британски правителствени документи, че си има съкращение: „МСОП“.

Аргументите срещу фразата са два: съдържателен и реторичен. Проблемът е, че като съдържание тя улавя само част от това, което трябва да защитаваме - и може би дори не най-важната.

Докато правителствата и централните банки се опитват да измъкнат световната икономика от тресавището на глобалната депресия след Covid-19, те често са хващани да „късат книгата с правила“. Това обикновено се възприема като похвала. 

Нова книга на политолога Вивиен Шмидт убедително твърди, че първата фаза на кризата в еврозоната е била значително изострена заради наблягането на строги универсални правила - това, което тя нарича „управление чрез правила и числа“. Едва когато политиците започнаха тихомълком да преосмислят правилата, настъпи по-устойчиво възстановяване.

Валутен съюз на демокрации не трябва да позволява на никой от членовете му да потъва в крайна икономическа мизерия, дори ако избягването на този резултат включва преразглеждане на едно-две правила. Фундаментални ценност или принцип имат предимство пред произволни правила, които често са плод на хаотичен бюрократичен, дипломатически и политически компромис.

Такива правила не бива да се бъркат с международното право, което британски министър наскоро заяви скандално, недомислено и неприемливо, че правителството му ще „наруши по специфичен и ограничен начин“. Международното право има много висока стойност и трябва да се поддържа. Но ако това, което разбираме под „правила“, всъщност е закон, тогава трябва да кажем закон - по-силна, по-проста и по-точна дума.

Ако се нуждаем от един всеобхватен термин, тогава по-широката концепция за „либерален международен ред“ е по-убедителна от МСОП, като покрива сама по себе си както международното право, така и всички институции и практики на международното сътрудничество, изградени в продължение на много десетилетия. Но дори тази абстрактна фраза едва ли докосва сърцата.