За да победим популизма, ни трябват въздействащи фрази

Ето го и вторият, и най-важен, момент. Ние, които искаме да защитим либералната демокрация и международното сътрудничество, сме изправени срещу популистите националисти. Тяхната цветна реторика, макар опростенческа и фалшива, силно възбужда емоциите. Помислете за лозунга на американския президент Доналд Тръмп „Да направим Америка отново велика“, или „Да си върнем контрола“ на поддръжниците на Brexit, или пък „Ние сме си у дома“ на френския политик Марин льо Пен. По терминологията на класическата реторика те може да са кратки, но са богати на патос.

Дори ако смятате, че международният ред, основан на правила, перфектно отразява същността на това, което се опитваме да защитим, трябва да признаете, че фразата има много ограничена емоционална привлекателност - освен може би за някои възрастни учители. Смелите хора, протестиращи в Беларус, Ливан или Венецуела, никога не биха помислили да поставят такива думи върху своите импровизирани банери. Те пишат „свобода”. Или „справедливост“. Или „истина“.

Ничие сърце не ускорява ритъма си от думите международен ред, основан на правила. Това е една от онези дървени сглобяеми фрази, които Джордж Оруел заклейми в есето си „Политиката и английският език“.

Някога западните лидери бяха добри в това. Имам пред себе си копие от ръкописните корекции на Уинстън Чърчил към Атлантическата харта, която британският премиер и американският президент Франклин Рузвелт предлагат през 1941 г. Така коригирана, хартата прокламира вълнуващата цел „всички мъже във всички страни да могат да изживеят живота си, освободени от страх и лишения”.

"Осмелете се на повече демокрация!", извика западногерманският канцлер Вили Брандт през 1969 г. Двадесет години по-късно американският президент Джордж Буш-старши, макар че не си падаше по визиите, ни даде най-доброто описание на това, към което да се стремим в един дълго разделен континент: единна и свободна Европа .

Днес, в епохата на Twitter, езикът вероятно трябва да е по-малко помпозен от този на Чърчил и Рузвелт (и да включва и двата пола). И все пак винаги е добре да се връщаме към основните ценности: свобода, справедливост, мир. Още по-добре е да се включи силен преходен глагол: да защитим свободата, да пазим мира, да спрем убийствата (Путин, обърни внимание на последното, #Navalny). Рeторичното повтаряне на проста фраза като „да работим заедно“ също може да бъде ефективно.

За да противодействаме на измамния блясък на лозунги като „Да си върнем контрола“, се нуждаем от нещо мощно, оригинално и просто, което да привлича както сърцето, така и ума. Награда за автора на речи, който го измисли! Историята ще го запомни - или поне неговия шеф и фразата му.