Истинската енергийна криза в Азия ще настъпи, когато регионът спре да търси петрол

Бързите промени по отношение на глобалните дългосрочни енергийни и екологични нужди през последните години накараха няколко големи петролни компании да започнат да се оттеглят от изкопаемите горива.

Но новият импулс на тази тенденция, подсилен от пандемията от коронавирус и налагащите се перспективи за ниски цени на петрола в обозримото бъдеще представляват основен риск за енергийната стабилност на развиващите се икономики в Азия. Съществува реална опасност драматичното спадане на инвестициите да затегне доставките на конвенционално гориво и да предизвика скок в цените през следващото десетилетие, още преди да станат достъпни зелените алтернативи, пише Nikkei Asia Review. 

Въпреки че глобалното потребление на петрол успя да се възстанови частично от шокиращите спадове през април, очакванията за продължително и непредсказуемо възраждане възродиха реториката, че светът може вече да е преминал пика при търсенето. В комбинация с нарастващия натиск от страна на инвеститори, акционери и екологичното лоби, големите независими производители на петрол и газ вече се насочват към излизане от сектора на въглеводородите.

Британският енергиен гигант BP наскоро разкри планове за 40% намаление на производството на петрол и природен газ до 2030 г., с което цели да свие емисиите на въглерод от своите операции. Компанията излезе с най-мрачната оценка досега по отношение на бъдещето на търсенето на петрол, прогнозирайки спад с 50%, ако глобалното затопляне е ограничено до по-малко от 2 градуса по Целзий, или с окото 70%, ако повишаването на температурата е ограничено до 1,5 градуса до 2050 г.

Конкурентите на BP в Европа в лицето на Shell, Eni и Total също се надяват да се отдалечат от изкопаемите течни горива, обещавайки да намалят емисиите от дейността си, като намалят присъствието на петрол и газ в портфейлите си и се насочат към възобновяемата енергия и биогоривата.

В САЩ обаче ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips изостават в борбата с климатичните промени, но въпреки това ускоряват продажбата на своите петролни и газови активи по света, за да укрепят паричните си баланси.

Въпреки че има широко съгласие относно необходимостта от декарбонизиране на производството, транспорта и потреблението на енергия, съществува загриженост около липсата на яснота в плана за постигане на крайната цел. Това се усложнява от съществено различаващите се прогнози за това кога точно глобалното търсене на петрол ще приключи с нарастването.

За Азиатско-Тихоокеанския регион, който консумира около 37% от световните количества петрол и представлява най-големият регионален дял от растежа на търсенето, обещанието за енергийна утопия, при която има изобилие от чисти горива в някакъв неясен момент в бъдещето, се разглежда по-различен начин.

С напредъка около решаването на проблема с енергийната бедност по отношение на политиците в повечето от развиващите се икономики в Азия, енергийната достъпност и остава ключов въпрос. Ето защо правителствата подчертават, че ще разчитат на всички ресурси, конвенционални и неконвенционални, за да създадат диверсифицирана енергийна кошница, която да гарантира адекватни и сигурни доставки. 

В момента възобновяемата енергия представлява едва около 28% от световното производство на електроенергия, докато биогоривата имат оскъден 3-процентен дял от глобалните транспортни горива, според данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Електрификацията на сектора на автомобилите сега е на практика глобална цел, но това е дълъг път, където страните обикновено се насочват към поетапното премахване на двигателите с вътрешно горене с хоризонт до 2050 г. Не е ясно и как търсенето на електроенергия в транспортния сектор може да бъде задоволено изцяло от чисти източници .

Водородът поражда много вълнение като нов чист енергиен ресурс, но търговската му жизнеспособност като нулево или нисковъглеродно гориво тепърва предстои да бъде доказана.

Въпреки че световните петролни компании се ангажираха да увеличат инвестициите в алтернативи, подпомогнати от попътния вятър на бързия технологичен напредък, темпът на растеж на тези доставки може лесно да завърши със забавяне на спада в производството на петрол и газ през следващите години. Способността на тези компании да поддържат нивото на инвестициите, необходими за нова енергия, на фона на свиващите се приходи от традиционния им бизнес, остава под съмнение.

Междувременно ускореният процес на загърбване на изкопаемите горива на утвърдени разработчици на обекти за изкопаеми горива нанася допълнителен удар по страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. Петролните и газови находища в региона, които обикновено притежават по-малки резерви и са по-малко рентабилни от останалите в

Регионът стои едва зад 8% от световното производство на петрол. Тъй като завършването на новите проектите се забавя, докато местните държавни петролни компании свиват разходите си и техните чуждестранни партньори излизат от бизнеса, зависимостта на региона от вноса на петрол и газ от други части на света ще се увеличава.

В световен мащаб големите петролни дружества и други независими компании в момента изпомпват приблизително половината количество, от което се нуждае светът. С намаляването на този дял доставките ще стават по-концентрирани в ръцете на държавните петролни компании.