Как САЩ могат да свият търговския си дефицит

Една алтернатива са експортните субсидии. Въпреки че правилата на Световната търговска организация официално забраняват паричните субсидии за износителите, има много начини това да се заобиколи (както показа Китай). Експортните субсидии не само имат потенциала да понижат търговския дефицит, но и биха могли да вдигнат производителността, като тласнат американските компании от малкия, удобен вътрешен пазар към конкурентния, голям световен.

Но що се отнася конкретно до дисбалансите между САЩ и Китай, субсидиите за износ вероятно няма да свършат работа. За разлика от много други страни, китайското правителство не би приело ребалансирането просто така. Вероятно то ще прибегне до собствени субсидии, заедно с немитнически бариери, за да противодейства на САЩ. И тъй като тези политики са полускрити - осъществявани чрез гъстата мрежа от връзки между китайските компании и държавата - опитът да се принуди Китай да ги прекрати би бил нахалос.

Един по-прост подход би бил да се накара Китай да преоцени своята валута. Това ще прилича на Споразумението Плаза от 1985 г., чрез което САЩ принудиха Япония, Германия и Франция да позволят валутите им да поскъпнат спрямо долара. Това споразумение постигна частичен успех: търговските излишъци на европейските страни се свиха, но дисбалансът между САЩ и Япония продължи с години. И все пак такъв подход е обещаващ.

Проблемът отново е, че Китай едва ли ще приеме това. Китайските лидери са склонни да вярват, че споразумението от 1985 г. е причинило икономическия балон и неговото спукване в Япония по-късно през десетилетието. Вероятно грешат. Ситуацията в Япония се разви по други причини, но въпреки това Китай е малко вероятно да приеме голямо засилване на юана, освен поради изключителна принуда. САЩ ще трябва да заплашат с мита и износни ограничения в стил Тръмп, които в крайна сметка ще навредят и на двете икономики.

Едно последно решение е да се повишат спестяванията в САЩ. Когато нивото им се покачи, капиталът се насочва към чужбина, което обикновено обезценява долара и прави американския износ по-конкурентен. Фактът, че нетните спестявания в САЩ спадат през последните години, може да е една от причините търговският дефицит да е толкова упорито висок.

Китай, който показа някои признаци на отваряне за повече чуждестранни финансови инвестиции, може да е склонен да разреши притока на капитали, дори ако това означава по-скъп юан.

Така че, докато общият търговски дефицит на САЩ може да бъде намален, двустранният дисбаланс с Китай ще бъде най-твърдият орех. В крайна сметка това може просто да изисква продължителни усилия на много фронтове - за оскъпяване на юана, за субсидиране на износа, за връщане на американските производства от чужбина, за повишаване на спестяванията и т.н. В крайна сметка Пекин ще разбере посланието, че трайният търговски излишък не си струва усилията и ще позволи той да се свие.