COVID-19 показа колко крехки са устоите на АСЕАН

Билахари Каусикан, бивш постоянен секретар на външното министерство на Сингапур, наскоро предположи, че ако Камбоджа и Лаос направят това, което той нарича "грешен избор", избирайки страната на Китай в регионалната битка между Пекин и Вашингтон, може да се наложи да бъдат "освободени" от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), за да се запази останалата част от 10-членната група.

Коментарите на Каусикан предизвикаха яростен отговор от страна на редица експерти и представители на научните среди. Група академици и бивши служители от Камбоджа го обвиниха, че е агент на САЩ.

Нито Каусикан, нито неговите камбоджански критици обслужват длъжностни лица, така че е малко вероятно напрежението да ескалира. Но ситуацията подчертава един от по-слабо наблюдаваните ефекти от пандемията в Югоизточна Азия - отслабване на и без това крехкото регионално политическо сближаване в лицето на нарастващото вътрешно и геополитическо напрежение, пише Nikkei Asia Review. 

Пандемията подтикна всяка държава членка на АСЕАН да тръгне по своя път, загърбвайки колективните действия в пределите на групата. Границите бяха затворени, полетите бяха спрени и редовното пътуване на длъжностни лица, бизнесмени и граждани почти напълно секна.

В крайна сметка регионалната дипломация е ограничена. През 2019 г. служители на АСЕАН се срещат в една или друга форма на практика през ден. Но през 2020 г. дипломацията между въпросните страни почти напълно спира след март.

Длъжностните лица ограничават своите срещи до видео разговори, които позволяват официални изявления, но правят невъзможни откровената дискусия и задкулисното разглеждане на чувствителни въпроси. В повечето случаи, споделя един служител, тези срещи приключват веднага след като официалните позиции бъдат прочетени.

Физическите срещу лице в лице в рамките на АСЕАН, особено по отношение на дипломатическите дискусии на ниско ниво, помагат за премахване на взаимните подозрения и изграждат доверие – не само в рамките на организацията, но и с мощни съседи като Китай.

Невъзможността да се организира съвместната работна група на АСЕАН-Китай по отношение на въпросите, засягащи Южнокитайско море, позволява на взаимната враждебност и подозренията да помрачат морския регион през тази година. Това се отнася не само за военноморските маневри на Китай, но и за инциденти като случая с кораб на малайзийска брегова охрана, стрелял по виетнамски рибарски лодки.

Освен това, тъй като последиците от пандемията се превръщат от здравна криза в икономическа катастрофа, нарастват опасенията относно сплотеността и стабилността на различните общества в Югоизточна Азия. Регионът има богата история на социални и политически катаклизми, увеличаващи етническите и религиозни разцепления.

През последните 30 години държавите от АСЕАН стават все по-зависими една от друга. Голям брой работници от Индонезия и Филипините осигуряват евтина работна ръка за Малайзия и Сингапур, докато три милиона души от Мианмар работят в Тайланд. Напрежението ескалира заради отношението към тези работници-мигранти по време на пандемията.

Много от тях са изпратени вкъщи без някакво обяснение. През голяма част от годината служителите на външното министерство на Индонезия са били заети с транспортирането на индонезийски работници от Малайзия и други страни. Джакарта изрази силно възмущение, когато външният министър на Сингапур заяви, че чуждестранните работници са като "баласт" и могат да бъдат хвърлени, когато не са необходими.

Въпреки че това напрежение е разбираемо в условия на пандемия, е притеснително, че по този начин се изостря вече наличното напрежение в рамките на АСЕАН. 

През октомври Сингапур и Индонезия се споразумяха да обособят „зелен коридор“ за основни бизнес пътувания между двете страни, но това стана едва след като индонезийският външен министър Ретно Марсуди посети Сингапур в края на август, за да лобира в подкрепа на идеята.

Реалността е, че регионалното сближаване на страните от Югоизточна Азия е по-скоро повърхностно и изисква постоянно подхранване от страна на дипломацията.

"Нека си признаем, АСЕАН не е направила много, освен че е предотвратила война в региона", споделя анонимен бивш държавен служител на страна от АСЕАН. Това, разбира се, е доста голямо постижение за последния половин век.

Въпросът сега е дали мирните условия и относителната сигурност ще издържат на геополитическата буря, подкрепена от засилващата се конкуренция между Китай и САЩ. През последния месец висши държавни служители от Пекин и Вашингтон посетиха страните от АСЕАН, за да го привлекат на своя страна.

Както показват коментарите на Билахари Каусикан, натискът в това отношение влива допълнително напрежение в рамките на АСЕАН, заплашвайки да разкъса групата.