Как семейните драми на Ердоган решават бъдещето на Турция

Бивши висши служители от партията му се оплакват, че докато Ердоган е триумфирал, с годините неговият стил на управление се е променил много. Той е ставал все по-смел и по-властен, по-малко склонен да води вътрешни дебати. С течение на времето тези черти започват да се преплитат с параноя и страх. „Забави се еволюцията както на партията, така и на Ердоган“, коментира човек, който го познава от десетилетия.

През 2013 г. страната беше разтърсена от мащабни протести, започнали от парка Гези в Истанбул. Милиони хора излязоха по улиците с искане за оставка на Реджеп Тайип Ердоган. Месеци по-късно вътрешният кръг на Ердоган се насочи към разследване за корупция, ръководено от бивши съюзници, които се бяха обърнали срещу него. Премиерът, който отдавна се страхуваше от турската армия и прословутата „дълбока държава“ в страната, определи това като опит за преврат и твърдеше, че е обсаден от мрачен съюз на вътрешни и международни врагове. „Мисля, че накрая той реши, че няма на кого да вярва освен на семейството си“, добавя дългогодишният му приятел.

В следващите години много от старите му съюзници, заемали висши държавни длъжности, бяха или отстранени, или напуснаха сами. Абдула Гюл, съосновател на партията на Ердоган, който беше президент до 2014 г., отстъпи, след като Ердоган пое поста. Али Бабаджан, който управляваше икономиката по време на разцвета на страната и водеше преговорите на Турция за присъединяване към ЕС, напусна кабинета през 2015 г. Ахмет Давутоглу, който беше министър-председател две години, напусна през 2016 г. след сблъсък с президента. Мехмет Шимшек, уважаван бивш банкер от Merrill Lynch, който се бореше срещу желанията на Ердоган като вицепремиер, напусна политиката две години по-късно.

Много от тези фигури бяха известни с това, че изказваха мислите си гласно и действаха като противотежест в рамките на партията. Без тях самият президент ставаше все по-важен за партията и държавата. Това се засили след определящия момент за неговото лидерство – опитът за преврат през юли 2016 г., при който танкове покосиха цивилни, а бойни самолети хвърлиха бомби близо до президентския дворец.

Неуспешният опит за преврат задейства верига от събития, които позволиха на турския лидер да създаде нова президентска система на управление, която му предоставя безпрецедентни правомощия. Той ускори отслабването и политизирането на националните институции отчасти благодарение на обширната чистка, довела до вкарването на около 95 хил. души в затвора. Още поне 130 хил. са уволнени, а на много от тях им е забранено да упражняват професията си. Арестувани бяха и стотици журналисти и активисти за правата на човека, вкл. и двамата сълидери на основната кюрдска опозиционна партия в страната, тъй като Ердоган се обедини с дясната Партия на националистическото движение, която подкрепя смъртното наказание и е категорична по кюрдския въпрос.

Днес горните етажи на турската държава са пълни с лоялисти, много от които имат тесни лични връзки с управляващата партия. Вътрешните критици до голяма степен са изчезнали, заради което президентът е заобиколен главно с верни привърженици. Един от икономическите съветници на президента, Игит Булут, е известен с това, че вярва, че неназовани врагове се стремят да убият Ердоган с помощта на телекинеза. Друг, Джемил Ертем, обеща през 2018 г. да направи „точно обратното“ на съветите от МВФ. „Неговите съветници са тъпаци“, оплаква се държавен служител. „Имаме нужда от Ердоган. . . Но той трябва да остави някои технически решения да се вземат от хора, които знаят какво правят“, допълва служителят.

Самият президент е известен с това, че противно на масовото икономическо мислене вярва, че високите лихвени проценти причиняват инфлация, вместо да действат като спирачка, и ги определя като „майката и бащата на всяко зло“. Той отдавна се противопоставя на това, което нарича „лоби на лихвените проценти“ – според него това са мрачна група спекуланти, които се стремят да потискат перспективите за растеж на Турция с цел собствена печалба.

Именно на този фон Албайрак, който се ожени за дъщерята на Ердоган Есра през 2004 г., беше поставен начело на 19-тата по големина икономика в света през 2018 г. Тогава той беше само на 40 години. Турските опозиционни партии подигравателно наричаха протежето на президента „младоженеца“. Чуждестранните инвеститори се оплакваха, че той не познава материята в дълбочина. Широката общественост никога не го прие. Дори в управляващата партия мнозина настръхват от силата и известността, които този човек със семейни връзки в центъра на турската политика беше постигнал.

Тъстът му обаче му оказваше голяма почит. Ердоган е харесвал у него това, че говори английски и е завършил МВА степен в Нюйоркския университет „Пейс“. Най-важното за него обаче е било, че той е член на семейството, на когото е можел да има доверие.

Решението да даде такива позиции на своя зет изглежда е било поне отчасти обусловено от въпроса за собственото му бъдеще и наследство. 66-годишният лидер все още има милиони последователи, които почитат твърдото му поведение и усилията му да отстоява ролята на Турция на световната сцена. На теория той може да остане на президентския пост до 2033 г., ако продължава да намира начин да печели изборите, но подкрепата за неговата партия постепенно ерозира от 2011 г. насам.