Как семейните драми на Ердоган решават бъдещето на Турция

Албайрак изглежда е бил бесен. На следващия ден след смяната на централния банкер той публикува в Instagram съобщение за оставка, за която дори и най-близките му съветници не са подозирали. По думите му оставката е по здравословни причини. В съобщението тъстът му се споменава бегло, като той посочва, че планира да посвети повече време на „майка ми, баща ми, жена ми и децата ми“. Много турци разглеждат изявлението като прикрита критика към Ердоган. То намеква за вътрешен конфликт.

Посланието беше последвано от 27-часово мълчание на президента и сюрреалистично медийно затъмнение, тъй като държавните и проправителствени агенции избраха да игнорират факта, че един от най-важните държавни служители е заявил намерението си да се оттегли. В този вакуум лирата се радваше на най-добрия си ден от две години насам. В крайна сметка Ердоган обяви, че е приел „молбата на Албайрак да бъде освободен от задълженията си“. Албайрак не се яви и на традиционната церемония по предаването на поста.

Някои са скептични, че президентът наистина не е могъл да знае за истинското състояние на външните резерви на страната. „Ердоган има много добра памет и обича да управлява на микрониво“, казва защитник на Албайрак. „Той следва еврото и долара всеки ден, но не и централната банка? Това просто няма смисъл за мен“, допълва той.

Вътрешни лица от правителството и партията настояват обаче, че президентът получава голяма част от информацията от зет си. Атила Йесилада, високопоставен турски коментатор, вярва, че финансовият министър е убедил президента, че всичко е под контрол. „Беше ми казано, че Албайрак всъщност е оградил Ердоган и хората не могат да стигнат до него“, казва Йесилада. „Ако контролирате кого президентът може да вижда, вие контролирате информацията, която получава. Мисля, че Албайрак просто му е замазвал очите“, допълва той.

Али Бабаджан, бившият икономически министър, който наскоро напусна управляващата партия и създаде своя собствена, казва, че независимо дали Ердоган е бил наясно с икономическата реалност или не, то и двете перспективи са удивителни. „Тук има два сценария“, коментира той миналата седмица. „Първият е, че той наистина не е бил наясно колко лоша е ситуацията и му се е представяла напълно различна картина. Ако случаят е такъв, трябва да сме много притеснени. Вторият е, че е знаел какво се случва, но е представял различна история на обществеността. Това също е бедствие“, допълва той.

Някои от поддръжниците на Албайрак смятат, че той може да се върне в кабинета, а други изключват тази възможност. „Стана ясно за всички, че семейството на Ердоган няма да бъде голям фактор след Ердоган“, казва Селим Кору, нерезидентен политически анализатор в „Тепав“, мозъчен тръст в Анкара.

Възможно е Ердоган да си е купил още малко политическо пространство за маневриране, като е преработил екипа си за икономическо управление и е проявил желание да жертва член на семейството си. С поразителна промяна на тона президентът миналата седмица обеща да работи за възвръщане на доверието на инвеститорите и заяви, че страната ще „преглътне горчивия хап“, ако е необходимо, за да върне икономиката на правия път. Той назначи на мястото на зет си уважаван от пазарите бюрократ. Инвеститорите очакват президентът да позволи на централната банка да повиши лихвените проценти.

Кору твърди, че бъдещите избори вероятно ще бъдат дори по-малко честни и по-малко свободни от предишните. По думите му икономиката все още има значение за президент, който според него „не е достатъчно популярен, за да спечели в конкурентна политическа среда“. Други предупреждават за опасността, че след кратка маневра Ердоган ще продължи да настоява и да оказва натиск върху централната банка да намали лихвените проценти. „Вместо да тълкувам това като промяна към независимостта на централната банка, аз го гледам по-скоро като Ердоган, който дава благословията си за повишаване на лихвения процент в опит да овладее финансовата криза“, казва Селва Демиралп, директор на Форума за икономически изследвания на университета в Коч. „След като обменният курс се стабилизира, той най-вероятно ще се върне към политиките с ниски лихви, за да стимулира растежа“, смята Демиралп. Това вероятно ще вкара Турция в поредната криза.

Ердоган обещава и съдебни реформи за подобряване на правата на човека и върховенството на закона. Малко вероятно е обаче някаква съществена промяна да бъде осъществена от човек, който оказва натиск върху опозиционните партии и медиите, за да запази властта си. Същото се отнася и за войнствената външна политика на Турция, която той използва за вътрешнополитически цели през последните години, въпреки че някои дипломати се надяват поне на краткосрочно смекчаване на реториката след победата на Джо Байдън на изборите в САЩ.

Керим Рота, бивш банкер, подозира, че Албайрак е блокирал назначението му за главен изпълнителен директор на частната банка Odeabank през 2017 г. Той твърди, че турската корпоративна и финансова общност трябва да получи собствената си роля в настоящото положение на страната: „Аз лично смятам, че банковата система и бизнесмените носят известна отговорност Турция да стане такава семейна държава“, казва той. При намесата на Албайрак в наемането на ключови служители и уволненията в частни банки „никой от собствениците на банки или изпълнителни директори не каза нищо“, добавя Рота, който миналата година стана член-основател на новата политическа партия на Давутоглу. Odeabank не е отговорила на искане за коментар.

Опозиционните партии възприемат неотдавнашната драма като знак, че режимът на Ердоган се руши. Мустафа Йенероглу, бивш депутат от управляващата партия, която я напусна през 2019 г., написа в Twitter миналата седмица, че „краят се вижда“.

Кемал Кълъчдароглу, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция, настоява, че президентът ще бъде победен на следващите избори, които в момента са насрочени за 2023 г., и няма да има друг път, освен да отстъпи. „За първи път в нашата история ще свалим авторитарен режим чрез демократични средства“, заяви той миналия месец.

Други застъпват по-мрачно становище и твърдят, че напускането на Албайрак поставя президента в по-голямо затруднение от всякога. „Няма ситуация, при която Ердоган да проведе някакъв избирателен процес, да загуби и да каже: „Ето ключовете за страната“. След като проектът Албайрак вече приключи, Ердоган вероятно се е обвързал с това кой да бъде назначен на негово място… Не е ясно дали той има страхотна стратегия по отношение на това как да се прехвърли властта и към кого“, допълва той.

Ердоган, който е преживял безброй кризи през 18-те си години на власт, се изправи с храбро лице пред провала този месец. Епизодът напомня за безмилостния прагматизъм на човек, за когото да остане на власт все още изглежда по-важно от всичко. Този прагматизъм обаче му е необходим не само заради хазарта с назначението на Албайрак. Това е просто едно от поредицата катастрофални решения, които показват, че лидерът на Турция далеч не е непогрешим.

Някои фигури в управляващата партия са съпричастни с предизвикателните аспекти на политическа криза, която е и семейна. „Това е много трудна ситуация за президента“, казва висш партиен служител. „Той [Албайрак] е женен за дъщеря му. Има четирима внуци“, допълва той. Източникът хвали президента, че в крайна сметка е направил „правилното нещо“ и настоява, че Турция ще премине през кризата, както и през други кризи в миналото.

Източникът обаче допълва, че изобщо не е трябвало Ердоган да назначава член на семейството на тази позиция.