Как семейните драми на Ердоган решават бъдещето на Турция

Под негово наблюдение властите наложиха ограничения на търговията с валута, което изтласка жизненоважни чуждестранни инвеститори от турските акции и облигации, тъй като Албайрак заяви, че не иска „горещи пари“.

Най-спорната политика обаче е подходът му към управлението на лирата. През 2019 г. централната банка предприе усилие да намали лихвените проценти. Банката действаше по нареждане на Албайрак и президента, който уволни управителя ú през юли, защото „не следва инструкциите“. Експертите предупредиха, че ако отидат твърде далеч, това ще окаже нов натиск върху валутата и ще отключи нуждата лихвите да се покачат отново. Вместо обаче да спре и да обърне намалението на лихвените проценти, Албайрак се зае да се противопостави на законите на икономиката. Когато лирата беше подложена на натиск, централната банка започна да изгаря десетки милиарди долари валутни резерви. „Всичко беше по идея на Албайрак“, казва бивш служител, запознат с вътрешната дейност.

Този септември рейтинговата агенция Moody’s предупреди, че валутните резерви на страната са на 20-годишно дъно и че нейните институции изглежда или „не желаят, или не могат“ да предприемат необходимите стъпки за предотвратяване на пълна криза. Goldman Sachs изчислява, че през последните две години Турция е похарчила 140 млрд. долара за валутна намеса. Инициативата в крайна сметка се провали. От август нататък лирата продължи да пропада до нови рекорди. До началото на ноември тя загуби 30 процента от стойността си спрямо долара от началото на годината, което притиска турския бизнес, обременен с дълг в чуждестранна валута, и подхранва нарастващата инфлация в страна, силно зависима от вносни стоки.

Въпреки че икономистите, инвеститорите и водещите фигури в управляващата партия показваха ясна тревога, Албайрак продължи да настоява, че всичко е наред. Той твърди, че по-евтината лира, която е загубила 46% от стойността си спрямо долара през 28-те му месеца като министър на финансите, ще направи страната по-конкурентоспособна и ще подкрепи преминаването към икономически модел, фокусиран върху износа.

Неговите критици се противопоставят на идеите му, защото обикновените хора плащат високата цена на тази политика с ръст на безработицата и спад на жизнения стандарт. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е спаднал до 9 000 щатски долара през миналата година спрямо 12 500 долара през 2013 г. Партията също си понася последствията от този спад. На местните избори миналата година тя загуби контрол над Анкара и Истанбул, където Ердоган започна политическата си кариера. Катастрофалното решение за повторно провеждане на вота в Истанбул, доведе до обратен ефект и опозиционният кандидат спечели с още по-голяма разлика. Мнозина в партията обвиняват Албайрак за това.

През последните месеци, на фона на резкия спад на валутата и икономическите последици от пандемията, нараства и недоволството в рамките на управляващата партия. Ердоган обаче не направи нищо по въпроса. „Познавам много депутати, които бяха много, много обезпокоени поради икономическата ситуация“, казва Давутоглу, бившият министър-председател, който миналата година създаде собствена партия.

Някои в корпоративния свят вярват, че през последните седмици има признаци, че между Албайрак и Ердоган не е всичко наред. В изказването си в истанбулската централа на медийната група, ръководена от брат му в края на миналия месец, финансовият министър разказа на ръководителите на бизнеса за поредица от планирани проекти, за които заяви, че е развълнуван да види реализирани, независимо дали ще е там. Някои от присъстващите го тълкуват като намек за мимолетността на живота, тъй като Албайрак е дълбоко религиозен. Други мислят обаче, че той е намекнал, че му предстои да напусне политическата сцена.

След това се стигна до уволнението на управителя на централната банка на Турция – за втори път от малко повече от година. Ердоган го замени с виден критик на политиката на Албайрак, за когото партийни и правителствени вътрешни източници твърдят, че е помогнал на Ердоган да разбере истинския мащаб на предизвикателствата, пред които е изправена страната. Според разказа им президентът, който миналата година публично атакува Financial Times заради разкрития за мащабното харчене на валутните резерви, най-накрая е осъзнал, че касата е не просто празна, а в нетно изражение отрицателна - банката дължи повече чуждестранна валута, отколкото притежава.