Турция - другото голямо главоболие на Европа, което чака решение

Освен всички проблеми, които трябва да реши, Съветът на Европейския съюз (ЕС) трябва да направи преглед на отношенията на блока с Турция, които са близо до пълно прекъсване и няма никакъв знак, че може да бъдат възстановени, пише FT.

Тази дълга и бурна връзка винаги се е нуждаела от креативни дипломати и от двете страни. През последните пет години обаче, подобно на отношенията на Турция със Запада като цяло, тя е на ръба на колапса. Европейските лидери са склонни да обвиняват президента Реджеп Тайип Ердоган за това. Въпреки че имат основание да подчертават неговите автократични методи на управление, те често пренебрегват епизодичния му прагматизъм.

Провалът на плана на ООН за обединението на Кипър от 2004 г. е част от проблема. По-вредното е, че Франция, Германия и други страни продължават да издигат бариери пред Турция за влизането ѝ в ЕС, тъй като смятат икономиката ѝ за твърде голяма, както и – нещо, което казват рядко – твърде мюсюлманска.

С нарастващия гняв в турския политически спектър ЕС ту стопля, ту охлажда отношенията си с Анкара. Брюксел поиска сближаване например, когато отчаяно се нуждаеше от помощта на Турция да задържи вълната от сирийски бежанци, насочили се към Европа заради войната в страната им.

Това беше странна реална политика. Брюксел не изпълни и дневния ред, който изложи като част от миграционната сделка. Анкара очакваше поне надграждане на митническия съюз, към който се присъедини през 1995 г., както и освобождаване от визи за пътуване и редовен, прозрачен диалог. Сега вече няма никакъв диалог.

Зад липсата на диалог стои не само инатът на ЕС, но и непрекъснатите административни чистки на Ердоган след опита за преврат от юли 2016 г., за който той обвинява бившия си съюзник – духовникът в изгнание Фетхуллах Гюлен. Ограничаването на влиянието на неговата организация все още се използва като мотив за задържане на стотици чиновници и представители на силите за сигурност.

След три мандата като министър-председател Ердоган се издигна до президентския пост и пое към еднолично управление, подкопавайки независимостта на съдебната власт, замествайки парламентарното управление с беззъбо национално събрание и премахвайки ролята на министър-председателя. Това заграбване на властта направи Турция негодна за членство в ЕС.

Изглежда, че Ердоган стигна до заключението, че разгръщането на твърда сила в чужбина му служи по-добре, отколкото да се приведе в съответствие с омекналата сила на двуличните европейци. От Сирия до Либия той изглежда се накланя към неоосманския иредентизъм.

Ердоган увеличава и претенциите си към Егейско море и региона на Източното Средиземноморие, богато на природен газ. Тази седмица Ердоган ще бъде в Азербайджан на тържествен парад, след като помогна на страната да си върне контролираната от Армения територия в Нагорни Карабах.

Турция е труден клиент. Страната е член на НАТО, но купува руски системи за противоракетна отбрана.  Анкара е и в Г-20, но е домакин на Хамас. Страната гради мостове, но и лесно ги разрушава. Преди ЕС беше най-важният мост на Турция, но това вече се промени.

ЕС все пак има още лостове за влияние. Повече от половината от турската търговия и инвестиции са европейски. Турция силно се нуждае от засилен митнически съюз, чиито правила могат да помогнат за укрепване на разпадащата се правова държава.

Брюксел обаче трябва да внимава за други неща, които Турция може да иска. След като Обединените арабски емирства нормализираха отношенията си с Израел през тази година, Турция се зае да закърпи десетилетния си спор с израелците, както казват дипломатите, заради съперничеството си с ОАЕ.

Вълнението и войнството на Ердоган трудно могат да бъдат пренебрегнати, но има признаци, че Турция все още иска да гради мостове. ЕС и Западът трябва да изследват и използват всички подобни знаци.