Сценариите за европейската икономика след коронавируса: Лош или по-лош

Запитан от радио France Inter как си представя какъв би бил животът след коронавируса, френският писател-дистопист Мишел Уелбек отхвърля щастливата история за изграждането на по-добро общество и предсказва, че всичко ще бъде „същото, само малко по-лошо“.

Това може да се окаже един от най-оптимистичните сценарии за Европа през 2021 г., пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.

Въпреки пристигането на първите ваксини срещу коронавируса и първите плащания от големия фонд за възстановяване на ЕС от пандемията, континентът е настроен за още блокади, предназначени да ограничат разпространението на вируса, ръст на фалитите, увеличаване на безработицата, спиране на плащанията по заеми и продължителна икономическа несигурност.

Търговската сделка между ЕС и Великобритания предотврати хаотичен крах, когато преходният период за Brexit изтече на 31 декември 2020 г. Европейската икономика обаче няма да избегне проблемите на границата. Коледният хаос, когато стотици камиони бяха блокирани в продължение на дни в Кент, след като Франция забрани пътуването от Англия, за да се опита да спре нов, бързо разпространяващ се щам на COVID-19, беше просто предупреждение.

Дори и ваксинацията да върви с бързи темпове, възстановяването от най-голямото икономическо свиване в Европа в мирно време ще бъде бавно и неравномерно. Достатъчно ваксиниране на европейците за постигане на широко разпространена защита - понякога известна като стаден имунитет, ще отнеме ако не цялата, то по-голямата част от 2021 г., ако изобщо това е постижимо.

В някои държави, например Франция и Полша, нежеланието за ваксиниране е широко разпространено и желаещите да си поставят ваксина срещу коронавирус са твърде малко. Можем само да си представим въздействието, ако един или двама пациенти получат по-сериозна реакция след ваксинирането.

Голяма част от опустошителното въздействие на COVID-19 върху работните места, компаниите и икономическите сектори като авиацията, хотелиерството, културата и свободното време все още не е усетена изцяло, тъй като схемите за държавна подкрепа, държавни обезпечителни заеми, допълнителни плащания и субсидирана краткосрочна работа го смекчават. Тези програми трябва да изтекат или да бъдат ограничени през 2021 г., освен ако правителствата, които допуснаха сериозно набъбване на бюджетния дефицит и публичния дълг, не удължат скъпите мерки до 2022 г.

Богатата Германия се ангажира да направи точно това, но страните, подложени на по-голям финансов стрес, с тревога следят разходите и се безпокоят, че е настъпило времето постепенно да прекратят тези програми.