Примамването на американските компании обратно в САЩ от Китай ще бъде трудно

Една от декларираните икономически цели на президента Джо Байдън е да измести веригите за производство към САЩ, особено тези от Китай. Това е нещо, което привържениците на прераждането на индустриалната политика искаха отдавна. Но то ще бъде много трудно. САЩ плуват срещу мощни течения, които тласкат икономическата активност към Азия. Проблемът изисква смело и креативно мислене, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Обикновено, когато хората разсъждават за международната конкуренция при инвестициите, те мислят за две държави, които се състезават коя може да предложи на мултинационалните корпорации по-добра бизнес среда. Този образ е изключително повърхностен.

На първо място, географията е важна - когато дадена компания инвестира в Китай, тя се доближава до специализирани производители на компоненти в Япония, Южна Корея и Тайван, евтини сглобявания във Виетнам и Индонезия, а също така са по-близо до всички тези крайни пазари. За разлика от тях САЩ са географски изолирани, като наблизо са само Мексико, Канада и няколко малки държави.

На второ място, размерът на пазара има значение. САЩ все още са най-големият национален потребителски пазар в света, но Китай наваксва и примамливостта на 1,4 милиарда потребители винаги е в умовете на корпоративните мениджъри. С други думи, САЩ ще се борят срещу титаничните сили на икономическата география и числеността на населението.

Веригите на доставки също така си имат своя логика. След като мрежа от доставчици и купувачи се изгради в даден район, може да бъде много трудно да накарате части от тази мрежа да се изнесат. Помислете за производителите на автомобили и доставчиците на авточасти в региона на Детройт - нито един от тях не може да се премести, без да изостане от другите. Китай се превърна в това, но в далеч по-голям мащаб. За много компании фактът, че просто няма къде другаде да отидат им дава увереност, че всичко, от което се нуждаят, може да бъде произведено около тях.

Тези фактори обясняват защо инвестициите продължават да се изливат в Китай, въпреки пандемията, търговската война, набъбващите местни заплати, както и постоянната заплаха от кражба на технологии и подкрепяни от държавата вътрешни конкуренти. Компаниите просто не могат да си позволят да странят от източноазиатските пазари или вериги за доставки.

Разбира се, Китай не лежи на лаврите си - страната положи големи усилия за подобряване на климата за мултинационалните компании и се изкачва в класацията за „лекота на правене на бизнес“. Така че, като се вземе предвид всичко, не е чудно, че повечето мултинационални компании, инвестирали в Китай, пренебрегват призивите за преместване на бизнеса си. Дори други източноазиатски страни като Япония и Тайван - известни със своите умения в индустриалната политика - се радват на много скромни успехи в насърчаването на компаниите си да се диверсифицират извън Китай.