Как икономическата професия се загуби в данните

Обичаен израз срещу теория на цените е, че практикуващите я са политически идеолози, представящи се за учени. Обратното е по-близо до истината. Икономиката на старата школа приема, че компромисите и ограниченията са навсякъде. Няма безплатни обяди. Въоръжени с теория на цените, икономистите се противопоставяха на политически привлекателните, но икономически неразумни предложения както на десницата, така и на левицата. Днешните икономисти нямат тази броня.

Атеоретичният подход на съвременните икономисти ги прави особено податливи на технократските претенции на лявоцентристите. Ако, противно на постулатите на теорията на цените, няма устойчиви закони на икономиката, то тогава няма причина да се попречи на технократите да нескопосничат. Много от тези икономисти не осъзнават, че са политически компрометирани. Те виждат измамен прагматизъм от вида „само факти, госпожо“. В действителност това е идеология, която се промъква през задната врата.

Като пример, да разгледаме дебата за съкращаването на корпоративния данък от 2017 г. Въпросът беше дали трудът или капиталът ще се възползват от намалението. Поддръжниците на теорията на цените като Грег Манкиу, Кейси Малигън и Стив Ландсбург прогнозираха големи ползи за работниците. Емпирични прагматици като Габриел Зукман, Еманюел Саез и Лари Самърс смятаха, че това предвиждане е не само ненаучно, но и граничи с нечестност.

Оказа се, че първият екип икономисти е бил прав: работниците получиха голямо увеличение на заплатите след понижаването на корпоративния данък. Тъй като капиталът се приспособява с течение на времето в отговор на вдигането на данъците, трудът е този, който понася тежестта от намалената производителност. Но и обратното е вярно: Трудът печели много от свиването на данъците върху капитала. Дългосрочната приспособимост на капитала е класически резултат от теорията на цените. Точка за старата школа.

Макар различията между теорията на цените и прагматизма да са очевидни в политическите дебати, политиките не са най-важният въпрос. Това, което правителството трябва или не трябва да прави, е ценностна преценка. Един икономист би могъл да се съгласи с господата Манкиу, Малигън и Ландсбург относно ефекта върху растежа от намаленията на корпоративния данък, но да им се противопостави заради увеличението на дефицита, например. Това, че уж идеологическите и незадълбочени икономисти надделяха в тази препирня показва, че според научните стандарти - разбираемост и предсказуемост - теорията на цените все още има значение.

За да се поправи икономическата професия, икономистите отново трябва да настояват за господство на теорията на цените. Икономическият начин на мислене няма алтернатива. Нито е пречка за социалната наука. Всъщност теорията на цените е единственото нещо, което прави възможна социалната наука. Уилиъм Алън ни напусна, но той може никога да не умре: Все още имаме неговите статии и книги, както и тези на неговите приятели и колеги. Каквито и да са модите сред икономистите, трайният принос на икономиката към човешкото познание е, и винаги ще бъде, теорията на цените.